Джак Уайт: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+ без източници |
мРедакция без резюме |
||
Ред 7:
| описание = американски музикант
| наставка =
| роден-място = [[Детройт]], [[Мичиган]], [[САЩ]]
| починал-място =
}}
Line 15 ⟶ 13:
'''Джак Уайт''' ({{lang-en|Jack White}}), псевдоним на Джон Ентъни Гилис, е [[САЩ|американски]] [[музикант]], [[продуцент]] и от време на време актьор. Най-широкото му признание идва като фронтмен на бандата [[Уайт Страйпс]], въпреки че той е участвал и в други банди, както и в комбинация с други отделни музиканти. На [[24 април]] [[2012]] г. издава дебютния си солов албум ''Blunderbuss'', който се радва на критическо приветствие. Вторият му албум, ''Lazaretto'', вижда бял свят на 10 юни 2014 г.
След като е на барабани няколко години и извън работно време с разнородни банди, той основава Уайт Страйпс през 1997 със съгражданката си от Детройт [[Мег Уайт]]. След изява през 2001 г. в Лондон, те получават признание в Обединеното кралство, което се разширява в глобален аспект. Така те получават възможност да си сътрудничат с други прославени творци като [[Лорета Лин]] и идола му Боб Дилън. През 2006 г. става основател на рок групата Раконтурс, а през 2009 г. има участие във формирането и свиренето на барабани с третата поред комерсиално успешна група Дед Уедър.
Уайт е възнаграден с критически и масов успех, и е смятан за една от водещите фигури в течението за възраждане на гаражния рок от началото на 21 век. Той получава 8 награди Грами, а двата му албума стигат до номер едно в класациите на Билборд. Ролинг Стоун го намества на 70-то място на списъка "100-те най-велики китаристи на всички времена". Дейвид Фрик го го нарежда под номер 17 в списъка си от 2011 г. Уайт е притежател на завидна колекция от китари и други инструменти, и показва предпочитание към старовремски артикули, които често се свързват с други известни блус музиканти. Той е горещ адвокат на аналоговите технологии и звукозаписни техники, и е член на Борда на Националната фондация за звукозаписно съхранение към Библиотеката на Конгреса. Неговото студио (което приютява компанията му Търд Мен Рекърдс) издава винилови обработки на работата му, както и тази на други муиканти и ученици, които идват на посещение. Неговият последен албум държи рекорда за най-големи винилови продажби за първата седмица след издаването им, рекорд от 1991 година насам.
| |||