Димо Казасов: Разлика между версии

| роден-място=[[Трявна]], [[Княжество България]]

Димитър (Димо) Тотев Казасов е роден в Трявна на [[17 септември]] [[1886]] г. Завършва гимназия в [[Русе]] през 1904 г. и [[право]] в [[Софийски университет|Софийския университет]] през 1918 г. През 1906-1910 г. учителства в [[Тутракан]], Русе, [[Бургас]], [[Кула (град)|Кула]], с. [[Вонеща вода]] (Търновско). Пише във вестник „[[Работническа борба]]“.<ref>Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), [[Изток-Запад (издателство)|Изток-Запад]], София, 2004, стр. 204. ISBN 954321056X</ref> Секретар е на Българския учителски съюз (1910-1917) и редактор на неговия орган в. „Съзнание“ (1914-1920).

Казасов става член на БРСДП през 1902 г., а от 1919 г. участва в нейното централно ръководство. Между 1919 и 1920 годинаг. е народен представител в XVIII-то Народно събрание. Той е председател на стачния комитет по време на голямата [[Транспортна стачка|Транспортна стачка от 1919-1920]], насилствено прекратена от правителството на [[Александър Стамболийски]]. Участва в професионалното движение на държавните и общински служители (1910-1920).

Деец на БРСДП (ш.с.), член на ЦК на партията (1919-1926). От 1920 до 9 юни 1923 годинаг. е главен редактор на нейния печатен орган в. „Народ“.

Взема участие в [[Деветоюнския преврат]] от 1923 година. След него става министър на железниците, пощите и телеграфите (1923-1924) в правителството на [[Александър Цанков]] от квотата на БРСДП (ш.с.). От 1924 до 1928 г. е председател на [[Съюз на българските журналисти|Съюза на българските журналисти]]. През 1926 г. е изключен от БРСДП (ш.с.) и създава нова партия - Социалдемократическа федерация. През 1927 г. я напуска. В периода 1926–1927 г. е главен редактор на органа на Социалдемократическата федерация в. „Напред“.

Политическият кръг „[[Звено]]“ е създаден през април 1927 г. от група интелектуалци, начело с Димо Казасов. Социалната база на „Звено“ е ограничена, членовете и&#768; достигат до няколкостотин и са предимно интелектуалци, военни и политици (социалдемократи, радикали, демократи). По време на управлението на Народния блок (1931–1934) около „Звено“ се групират дейци от буржоазните партии, недоволни от управлението. Към него се присъединява и по-голямата част от ръководството на Военния съюз. Разнородният политически и социален състав на организацията предизвиква непрекъснати борби в нейните редове. През януари 1934 г. групата около Димо Казасов напуска „Звено“ и преминава към Народното социално движение на професорпроф. Александър Цанков. Начело на организацията застава бившият военен и министър [[Кимон Георгиев]].

С активното участие на армията привържениците на „Звено“ извършват на 19 май 1934 г. държавен преврат и завземат властта. Казасов смята, че няма нищо общо с преврата, тъй като по традиция предварително се е скарал със съратниците си около Кимон Георгиев още през януари. Това не му пречи да поеме поста пълномощен министър в [[Белград]], където престоява близо две години (1934-1936).

Започва да работи като член на Националния комитет на [[Отечествения фронт]] от 1943 г. По това време Отечественият фронт е извън закона. Участва в поредния заговор и преврат, осъществен на 9 септември 1944 г. със стария му приятел Кимон Георгиев. Получава и поредния министерски пост – министър на пропагандата (1944-1946). През 1946–1947 годинаг. е министър на изкуствата и информацията в правителството на Георги Димитров.

Следват 3 години извън политическата сцена, а след тях той възкръсва като главен директор на издателствата, полиграфията и търговията с печатни произведения (1950-1953), възлова длъжност, която изисква от него не толкова познания, колкото налагане на цензура и изготвяне на прочутия Списък на забранената и вредна литература със Заповед № 32 от 2 октомври 1952. През 1953 г. се оттегля от обществения живот и публикува няколко мемоарни книги.

* в. „Изгрев” – (1 януари 1932 – 30 май 1934) Всекидневник на политическият кръг „Звено“. Казасов е негов редактор .

* в. „Балкан” – седмичник, създаден и редактиран от Димо Казасов, просъществувал около половин година през 1936 г. Вестникът ве разтурен заради статия срещу военния министър ген. Луков.

{{източник|При Димо Казасов публицистиката, художествено-литературната и политическата дейност вървят ръка за ръка. Затова по-голямата част от написаното от него е тенденциозно и обслужващо нуждите на момента, на актуалната конюнктурна ситуация. Той по убеждения е антимонархист.|2015|02|05}}