Ботров: Разлика между версии

'''Ботров''' е [[село]] в [[Северна България]]. То се намира в [[Община Бяла (Област Русе)|община Бяла]], [[Областобласт Русе]] и е в близост до село [[Стърмен]].

Село Ботров се намира в община Бяла, област Русе, и ев близост до селата- Стърмен, Брестовица и Долна Студена. Селото е разположено в средната част на Дунавската равнина, на 107 м надморска височина. На изток се намира р.река Янтра и местността "Каваклък"„Каваклък“, на запад са местностите "Татарлък"„Татарлък“, " Дамовете"„Дамовете“ и "Боруна"„Боруна“ (на турски Бурун), на север е местността "Марзана"„Марзана“, а на юг еса Гюргенлийската гора и местностите "Мешелик"„Мешелик“ и "Боба"„Боба“. Релефът е равнинно-хълмист, а климатът — умерено-континентален. Лятото е сухо и горещо, а зимата е ветровита и студена.

В селото има подпочвени води и две столетни чешми. Едната е от 1856 г., а другата е от 1909 г. През началото на 20 век населението на селото надминалонадминава 1500 души и стечениес течение на времето бързо намалялонамалява. В Ботров се отглеждат основно житни култури (пшеница, царевица, слънчоглед), овощни култури, както и домашни животни.

Тракийско, антично, късноантично и средновековно укрепено селище се намира на 3.,1 km на югозапад по права линия от центъра на село Ботров, на десния бряг на река Янтра, зад Пустата гора, в местността "Калето" „Калето“ върху равен терен. Градището е заградено с нисък вал и има четириъгълна форма, със страни: западна- – 240 m, източна- – 210 m, северна- – 225 m, южна- – 235 m. Заема площ от 58 дка. Валът неколкократно е бил преустрояван. В ъглите е имало бастиони, а на четирите страни е имало входове. Покрай западната и южната страна личат следи от ров, който е бил запълнен в последствиевпоследствие. Той е бил широк 3 m и дълбок 2 m, отделен с еднометрова берма от защитна стена със сложно устройство. Крепостните стени са разрушени от местното население. КрепостнияКрепостният зид представлява изградена от чимове стена, положена в траншея с дълбочина 0.,2-0.,3 m, широка 2.,5 m, подпряна отзад със земен насип и облицована от външната страна със зид от ломени камъни, споени с кал, чиито основи са на 0.,2 m по- високо от тези на стената от чимове. В югозападния ъгъл на укреплението е разкрита плътна кула, за която се счита че е добавена в последствие. В последния етап от укрепяването на селището, неговите жители издигнали плътни правоъгълни издатъци по протежението на цялата стена. Селището е било застроено с типичните за българското ранно средновековие вкопани жилища. Имало е и наземни жилища със стени от плет измазани с глина. Около 60- 80 жилищни постройки са били разположени в пределите на укрепленията. 

Последната реконструкция на крепостната система на селището е била извършена през първата половина на VIII в. Селището по време на цялото си съществуване запазва селския си облик и в края на XIII в. е напуснато в следствие на номадски нападения.А населениетоНаселението се е преместило по на север в сегашната местност "Каваклък"„Каваклък“ точно до р.река Янтра и нарекли новото си село "Боготров"„Боготров“. Самото име подсказва, че селото е било българско, което брояло 40 порти /(стари къщи/).

През 15 век , холерата /(чумата/) е взелавзима много жертви, повечето знаменити хора са измрелиизмират и останалиостават само 7седем порти. И отОт страх, че и те ще измрат, хората взели да се заселват в други села,. едниЕдни тръгналитръгват за Дебелец- (Търновско), други за село Сломер зад Карайсен и по този начин да се спасят от коварната болест. Останалите семейства в село Боготров , вместо да бягат да се заселват към другите села предпочели, пак да се преместят, но по на североизток и да заселят в заслонената от местността “Въжика”„Въжика“ (седловина между три хълма в днешното село Ботров). Изборът им не биле случаен. Почвата била плодородна, местността е била гориста, имало и подпочвени води.

През 18 век, под ръководството на един богат турчин на име “Бодур„Бодур бей”бей“ (от което име носи и името Ботров) привлякъл от Анадола (по-точно от област Караман) са привлечени много семейства към новото село, ангажирайкии гиса ангажирани в обработване на земи и отглеждане на животни. От тогава до днес турското население живее в селото.

СредатаВ средата на XVIII век е построена първата джамия с минаре, но с времето не издържала много и се е съборила сама.

В началото на 19 век е построена втората джамия, като е функционирала и като джамия, и като класно духовно училище. Имала е вид на къща (без минаре). Поради липсата на минаре, Ходжата стъпвал на специално издялан за целта камък и от това място изпълнявал своята служба(отправял молитви към Аллах). Днес, този камък служи отново, но на друго място, т.е в турските гробища, където, на същият този камък се полага ковчега на покойника и му се отправят последните молитви. Ходжа Мюмюн е бил последният Ходжа на селото. Децата са учели на пишат и четат на старо-турскистаротурски и арабски, както и да смятат. През 1955 е съборена и на нейното място днес има хранителен магазин на "НАРКООП" гр. Бяла.

През 1850 г. е открито турско училище. Училищната сграда е била типичнотипична за сградите от Възрожденската епоха- – на 2два етажа с малък балкон. Измазана е с вар. Има маза, на която са влизали непослушните ученици, за да бъдат наказани. Но през 1950 г. е затворена от властите и забранено ученето на турски език. След това ,сградата е била продадена, като жилищна сграда.

През 1905-1906 се открива и първото българско училище в селото. Преименувано е било на д-р Петър Берон. Първият учител е бил Димитър Железов. На 11 януари 1928 г. е открито и читалището, чийто основател е Иван Кимов.

По време на Втората световна война (1944-45г.), немските войски са миналиминават през селото,като са искали храна и вода за дългият път.

В раннияпървите Социализъм,тенденциятагодини всичкина трудещисоциалистическия сережим хорав България, билиса издигналиорганизирани ТКЗС-та, в които фигуриралифигурират различни отрасли на животновъдството и растениевъдството.В Ботров ,вВ местносттаместностите "Текето"„Текето“ и "Моруница"„Моруница“ (на турски Морунса„Морунса“) билиса създадени овощни градини и построени овцеферми и ферми за голям рогат добитък и свинеферма.

През 1985 г. насилствено са сменени имената на турското население, забранено им е да говорят на майчин език и да изповядват свободно религията си. През 1989 г. по време на възродителният. нар. „Възродителен процеспроцес“ голяма част от населението се изселва в Турция. След 10 ноември 1989 година в резултат на настъпилите демократични промени, заради преживяната носталгия по родните места или неспособни да се приспособят бързо към пазарната икономика, част от хората се връщат.

След настъпването10 наноември Демокрацията1989 в Българияг.,всичко всичко, което е било изградено , за много кратко време, бива до основи разрушен-дориразрушено. Дори и днес много малко следи могат да бъдат открити от онова тоталитарнопериода време.от Даже,1945 до 1989 година. презПрез 2012 г., сградата , която е функционирала като училище и детска градина е била съборена.

Религията в селото е Ислямислям.

Северозападно от селото се намира чешма от 1909 г. Направена е от местните жители на селото. Според легендата,край чешмата е заровено гърне със злато, но и до сега не е намереннамерено от никого. В горната част на чешмата има надпис, който гласи:

Този надпис не е претърпял ерозия и ясно се чете. Надписът е написан на старобългарски и ни показва от кой ,и от кого е построена.

Югозападно от селото, до Пустата гора, край река Янтра, се намира чешмата Боба (от турски Баща), построена през 1856г1856 г. от алевийския светец Теке Баба. Както първата чешма,така и тази има надпис в горната си част. За жалост, голяма част онот надписа претърпяла ерозия, но това показва, че е доста по стара от първата. Част от надписа е „КОРЕНЯЫГЪ ОТЪ СЕЛО БОТРОВЪ.“Това“ Това изречение е последното от текста и се разбира доста трудно.Според местната легенда, Теке Баба е бил много висок, силен, с дълга до колене брада и светец с магични сили. По времето на Руско-турската война, той се е сражавал с руснаците,за да опази местните хора. Но руснаците в крайна сметка са го убили и изведнъж се е появил голям смерч, който вдигнал руснаците във въздуха, и сате били хвърлени край околностите на селото. Теке Баба е погребан от местните мюсюлмани на един висок хълм, който се намира в началото на селото, близо край чешмата Боба. Тази местност от векове е била призната като свещена и мистична.

Сградата на старото кметство се намира в центъра на селото. Постройката е във Възрожденски стил.Двуетажна – двуетажна сграда, на койтокоято първияпървият етаж е разделен на две (склад и поща), а вторияна етажвтория се провеждат меснитеместните избори,като. презПреди 1989 г. Социализматам е имало и докторски кабинет.

Минаващата река Янтра край селото, големите пасища, широколистните и иглолистните гори и големите карстови скали датиращи отпреди 150 млн. години са едно отсред многобройните природни красоти край малкото село.

Селото е електрифицирано, водоснабдено и с изградени съобщителни мрежи. От тук минава и автобусен транспорт. Работят кметство, пощенски клон, читалище с библиотека и търговски обекти. В общинския център Бяла са най-близките учебни и здравни заведения.

== Източници ==
Материалите по географията, историята и забележителностите на селото събраса събрани и подработиподработени от Мелин Абдулов.