Яново: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
|||
Ред 12:
== География ==
Яново се намира в подножието на връх [[Егюптин]] (Гюптин) в планината [[Славянка]] с най-висока точка [[Гоцев връх]] - 2212 метра н.в. Старата част на селото е разположена по стръмен склон с южно изложение. В долината минава малката река [[Петровска река|Петровска]] с начало в местността [[Извора (хижа)|Извора]] и край при село [[Ново Ходжово]], където се влива в река [[Пиринска Бистрица]].
Местността представлява една огромна географска паница. Гледано от дъното ѝ по посока на часовниковата стрелка се редуват - на север планината [[Пирин]] с изпъкващия на североизток връх [[Ореляк (връх)|Ореляк]], [[Парилска седловина|Парилската седловина]] е моста към Славянка. [[Сенгелска планина|Сенгелската планина]] е на юг в територията на Гърция. На югозапад се издига [[Беласица]] и формата затваря [[Огражден]].
Ето и някои разстояния: [[Гоце Делчев (град)|Гоце Делчев]] - 52 км (през прохода Гоце Делчев - Катунци), [[Сандански (град)|Сандански]] - 30 км, [[Петрич]] - 32 км, , [[Мелник]] - 19 км (през [[Хърсово (Област Благоевград)|Хърсово]]), [[Кулата]] - 17 км, [[Голешово]] - 14 км, [[Катунци]] - 5 км, [[Петрово (Област Благоевград)|Петрово]] - 1 км.
Ред 21:
В османски обобщен данъчен списък на немюсюлманското население от [[вилает]]а Тимур Хисаръ̀ от 1616-1617 година селото е отбелязано като ''Янова'' с 50 [[джизие]] [[хане]]та (домакинства).<ref>Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 228.</ref>
През 19 век Яново е част от [[Валовища|Демирхисарска]]
В 1891 година [[Георги Стрезов]] пише за селото:
Ред 35:
Намиращо се на юг от Пирин в подножието на планина Славянка през 19-ти век то се числи към Струмичка околия с център Струмица - на 100 км западно от селото.
По време на турското робство, траяло до 1912 година, населението в района е постоянно унижавано и подлагано на нечовешки условия за живот. Един от признаците за упорството и непреклонността на селяните от Яново е изграждането на църквата. По това време издигането на нови сгради за църкви и училища е забранено от турските управници. Затова строителството е провеждано само през нощта. Една от хитростите, която майсторите прилагат за заблуда на турците, е опръскването на стените със сажди, за да се създаде заблудата, че сградата е строена отдавна. Тогава от Яново започва един от пътищата за Солун през Лехово и Сангельово. Построената църква се намира не много далеч от изградения път сгушена в един от доловете на релефната местност и за укриването си сградата е покривана със слама.
В края на 19-ти и началото на 20-ти век селото представлява чифлик на богаташа хаджи Лазо. Хората са обработвали дадената им земя, а от реколтата са получавали само 1/3 част. Останалото - данъка, те внасяли в конака, откъдето всичко се превозвало до мястото, където живеел
През 1912, годината на освобождението от турско робство, е открито първото училище. Мигновената реакция на населението говори за силната жажда за учение, което преди това е било яростно преследвано от потисниците. В историята ще остане
През същата година собствеността на чифлика чрез закупуване е прехвърлена от хаджи Лазо на Робев - австрийски посланик в България. В периода от следващите 7 години (най-вероятно поради по-ниските данъци), хората от съществуващите тогава 30 къщи се замогват и през 1927 година закупуват цялата земя. Поради голямата площ и оттам високата цена - 5 милиона лева, в сделката се включват хора и от съседни села, които впоследствие изграждат и къщи в Яново. Това спомага за увеличаване на големината му.
Мъките на селото не свършват дотук. Предаването на сумата по закупуването трябвало да се извърши на 2 пъти. Първата пратка е открадната по пътя. Така през 1934 година Робев пристига, за да си получи всичките пари, което налага хората да заделят повторно от средствата си за прехрана.
| |||