Вижте пояснителната страница за други значения на Яново.

Я̀ново е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, област Благоевград.

Яново
България
41.4381° с. ш. 23.4855° и. д.
Яново
Област Благоевград
41.4381° с. ш. 23.4855° и. д.
Яново
Общи данни
Население91 души[1] (15 март 2024 г.)
6,42 души/km²
Землище14 186 km²
Надм. височина433 m
Пощ. код2816
Тел. код074322
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ87446
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   кмет
Сандански
Атанас Стоянов
(независим политик; 2019)
Яново в Общомедия

Население редактиране

Етнически състав редактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]

Численост
Общо 161
Българи 153
Турци -
Цигани -
Други 8
Не се самоопределят -
Неотговорили -

География редактиране

Яново се намира в подножието на връх Егюптин (Гюптин) в планината Славянка с най-висока точка Гоцев връх – 2212 метра н.в. Старата част на селото е разположена по стръмен склон с южно изложение. В долината минава малката река Петровска с начало в местността Извора и край при село Ново Ходжово, където се влива в река Пиринска Бистрица. Центърът и новите къщи са разположени в северна посока на по-равен терен, където минава асфалтовият път между по-големите села Катунци и Петрово. В близък план на запад се издига възвишението с името Площина, а на юг се простира платото Мариново и по посока на гръцката граница поредицата от почти успоредни била на Поляни, Вълче бърце и Голямата усойка. Надморската височина на Яново е в диапазона 380 – 440 метра. Местността представлява една огромна географска паница. Гледано от дъното ѝ по посока на часовниковата стрелка се редуват – на север планината Пирин с изпъкващия на североизток връх Ореляк, Парилската седловина е моста към Славянка. Сенгелската планина е на юг в територията на Гърция. На югозапад се издига Беласица и формата затваря Огражден. Ето и някои разстояния: Гоце Делчев – 52 км (през прохода Гоце Делчев – Катунци), Сандански – 30 км, Петрич – 32 км, Мелник – 19 км (през Хърсово), Кулата – 17 км, Голешово – 14 км, Катунци – 5 км, Петрово – 1 км.

История редактиране

В XV век в Яново са отбелязани поименно 105 глави на домакинства.[3]

В османски обобщен данъчен списък на немюсюлманското население от вилаета Тимур Хисаръ̀ от 1616 – 1617 година селото е отбелязано като Янова с 50 джизие ханета (домакинства).[4]

През XIX век Яново е част от Демирхисарска кааза. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Яново (Yanovo) е посочено като село с 60 домакинства и 180 жители българи.[5]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Яново, чифлик на серянина х. Адамаки. От Яново до Петрово близу 1 час; твърде плодородна земя. Гръцка църква; 40 къщи само българе.[6]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото е населявано от 270 жители българи християни.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Яново са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

През 1985 година селото има 314 жители.

Редовни събития редактиране

14 февруари, ден на лозаря – „зарязване“ на местността Площина и увеселения в селото.

Спасовден, събор – курбан на свети Костадин, народни борби, музика и хора.

Личности редактиране

Бележки редактиране

  1. www.grao.bg
  2. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
  3. Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
  4. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 228.
  5. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 138 – 139.
  6. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 855.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 184.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 890.