Балкански съюз: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м →Наченки: препратки - правителства |
||
Ред 16:
Към 1904-1907 в международната обстановка в Европа настъпва промяна, която води до политическа дестабилизация на Балканите. В този период страните-гаранти на статуквото в региона се разделят на два враждуващи военно-политически блока – [[Централните сили]] (Германия и Австро-Унгария) и [[Антанта]]та (Русия, Великобритания и Франция). В желанието си да привлече нови съюзници Антантата стимулира обединяването на балканските държави в отбранителен съюз. От своя страна, Централните сили поддържат Османската империя.<ref>Саздов, Лалков, стр. 273-275</ref>
Първия тласък за създаването на Балканския съюз дава [[анексия на Босна и Херцеговина|анексията на Босна и Херцеговина]] от Австро-Унгария от 23
Подновяването на гоненията срещу българите в Македония (прекъснали за кратък период след [[Младотурска революция|Младотурската революция]]) и неуспешните опити за прекратяването им чрез дипломатическо въздействие върху Цариград подтикват България също да търси съюз със Сърбия и Русия.<ref>Стателова, стр. 409-410, 422-423</ref> В продължение на близо три години (до есента на 1911) преговорите са безуспешни по няколко причини. Една от тях е, че [[Правителство на Александър Малинов (1908–1910)|правителството]] на [[Александър Малинов]], а на първо време и [[Правителство на Гешов|правителството]] на [[Иван Евстратиев Гешов]], отхвърлят сръбските претенции за Северозападна Македония. Сръбското правителство иска да получи [[Скопие]], [[Велес]], [[Прилеп (град)|Прилеп]] и [[Охрид]] като коридор към излаз на [[Адриатическо море]].<ref>Стателова, стр. 407-408</ref> В този спор Русия застава на страната на Сърбия, в която вижда пряка преграда за австро-унгарската експанзия. Основната цел на България – война за освобождаване на Македония и Одринско, не съвпада с желанието на руската дипломация за запазване на териториалната цялост на Османската империя. [[Санкт Петербург]] настоява бъдещият съюз да има строго отбранителен характер и затова отказва да даде гаранции срещу румънско нападение, въпреки предупрежденията на [[Румъния]], че няма да допусне разширение на България без отстъпки от българска страна.<ref>Стателова, стр. 410-413</ref>
=== Съюзни договори ===
|