Братя Карамазови: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
факт |
махам твърдения без източник; факт |
||
Ред 54:
=== Значение на имената ===
{{раздел-мъниче}}
Подобно на "Престъпление и наказание", имената на главните герои са често игра на думи, а психологическите им корени са чисто руски и исторически. <ref>Същото важи с още по-голяма тежест и за главният герой на романа "Идиот", който носи емблематичните, символични и семантично съвпадащи първи две имена /Лев Николаевич Мишкин/ на най-големият творчески противник на Достоевски - Лев Николаевич Толстой. {{Цитат уеб | уеб_адрес = http://chitanka.info/text/15685/51 | заглавие = Идиот | достъп_дата = 10 януари 2014 г. | автор = [[Фьодор Достоевски]] | дата = 1868, първо издание | издател = [[Русский вестник]] | език = ru}}</ref> {{факт|Въпреки смисловата им натовареност, най-често те не се отразени семантично коректно на други езици:|2015|2|4}}▼
▲Подобно на "Престъпление и наказание", имената на главните герои са често игра на думи, а психологическите им корени са чисто руски и исторически. <ref>Същото важи с още по-голяма тежест и за главният герой на романа "Идиот", който носи емблематичните, символични и семантично съвпадащи първи две имена /Лев Николаевич Мишкин/ на най-големият творчески противник на Достоевски - Лев Николаевич Толстой. {{Цитат уеб | уеб_адрес = http://chitanka.info/text/15685/51 | заглавие = Идиот | достъп_дата = 10 януари 2014 г. | автор = [[Фьодор Достоевски]] | дата = 1868, първо издание | издател = [[Русский вестник]] | език = ru}}</ref>
== Кулминация ==
{{основна|Великият инквизитор}}
{{факт|Своеобразна кулминация на сюжета в романа е глава пета от книга Пета на Втора част, озаглавена „[[Великият инквизитор]]“. За прототип на героя и негов западен прототип (на [[цезаропапизъм|цезаропапизма]]) в [[разказ]]а на по-големия брат [[Иван Карамазов]], Достоевски взема [[Томас де Торквемада]] - първият [[велик инквизитор]] на [[Испанска инквизиция|Испанската инквизиция]]. Срещата между Великия инквизитор и [[Бог]]а ([[Исус Христос]]) е изключителен ''[[алегория|алегоричен]] стилистичен похват'' на Достоевски да представи същността на вечните [[философия|философски]] въпроси, вълнуващи човечеството в контекста на [[историзъм|историзма]] в съчетание с руското обществено развитие и състояние от края на 70-те години на 19 век.|2015|2|18}}
{{факт|Алегоричният нюанс от срещата между Великия инквизитор и неговия Бог, преминала под формата на [[монолог]], се прехвърля върху срещата между двамата по-малки братя Карамазови, чиято кулминация е разказът-монолог на Иван пред [[Альоша Карамазов]].|2015|2|18}}
== Други персонажи ==
Line 94 ⟶ 71:
== Исторически контекст ==
{{факт|Последният роман на Достоевски, за разлика от останалите му произведения, е преизпълнен с историзъм. Най-вече по тази причина художественият сюжет от романа се превръща в своеобразен [[епицентър]] на [[идеология|идеологиите]], заляли света и предопределили [[цивилизация|цивилизационния]] път на развитие през следващото столетие. „Братя Карамазови“ е абсолютно доказателство за творческия гений на автора. Произведението, според цялата литературна критика, е причислено към [[шедьовър|шедьоври]]те на руската и световна класика.|2015|2|18}}
== Вижте също ==
|