Братя Карамазови: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
факт
махам твърдения без източник; факт
Ред 54:
 
=== Значение на имената ===
{{раздел-мъниче}}
Подобно на "Престъпление и наказание", имената на главните герои са често игра на думи, а психологическите им корени са чисто руски и исторически. <ref>Същото важи с още по-голяма тежест и за главният герой на романа "Идиот", който носи емблематичните, символични и семантично съвпадащи първи две имена /Лев Николаевич Мишкин/ на най-големият творчески противник на Достоевски - Лев Николаевич Толстой. {{Цитат уеб | уеб_адрес = http://chitanka.info/text/15685/51 | заглавие = Идиот | достъп_дата = 10 януари 2014 г. | автор = [[Фьодор Достоевски]] | дата = 1868, първо издание | издател = [[Русский вестник]] | език = ru}}</ref> {{факт|Въпреки смисловата им натовареност, най-често те не се отразени семантично коректно на други езици:|2015|2|4}}
 
Подобно на "Престъпление и наказание", имената на главните герои са често игра на думи, а психологическите им корени са чисто руски и исторически. <ref>Същото важи с още по-голяма тежест и за главният герой на романа "Идиот", който носи емблематичните, символични и семантично съвпадащи първи две имена /Лев Николаевич Мишкин/ на най-големият творчески противник на Достоевски - Лев Николаевич Толстой. {{Цитат уеб | уеб_адрес = http://chitanka.info/text/15685/51 | заглавие = Идиот | достъп_дата = 10 януари 2014 г. | автор = [[Фьодор Достоевски]] | дата = 1868, първо издание | издател = [[Русский вестник]] | език = ru}}</ref> {{факт|Въпреки смисловата им натовареност, най-често те не се отразени семантично коректно на други езици:|2015|2|4}}
<div align="center">
{| class="wikitable" align="center"
|-
! Име || Исторически прототип || Значение
|- align="center"
| [[Фьодор Карамазов]] || ''[[Светослав I]]'' || развратничещият и неприемащ заради харема си християнството владетел
|- align="center"
| [[Дмитрий Карамазов]] || ''[[Дмитрий Донски]]'' || отхвърлящият страстно баща си най-голям син
|- align="center"
| [[Иван Карамазов]] || ''[[Иван Грозни]]'' || неразбираният в семейството интелектуалец, а в действителност - духовен убиец на баща си
|- align="center"
| [[Алексей Карамазов]]|| ''[[Алексей Романов]]'' || почитащ външно баща си като "смирен християнин", но както му отвръща Иван в главата "Бунт": "... там е работата Альоша, че има "но" ..."
|- align="center"
| [[Павел Смердяков]] || ''[[Малюта Скуратов]]'' || незаконен син на стария развратник, обаче живее в къщата на семейството. [[Ипостас]] на ръководещия [[опричнина]]та, който е в особена връзка с Иван, а в действителност - физическия убиец на баща си.
|}
</div>
[[Файл:Novoskolcev Philip.jpg|дясно|мини|"'''Последните минути от живота на митрополит Филип''' - [[Малюта Скуратов]] е нарочен за "първия царски палач" на [[Руско самодържавие|руското самодържавие]]]]
 
{{факт|Всички проблеми и въпроси стоящи за разрешаване пред Русия, са художествено пресъздадени като семейни и общностни проблеми и въпроси в рамките на семейство Карамазови.|2015|2|4}}
 
{{факт|Великият руски писател поставя чрез героите си всички злободневни въпроси вълнуващи руското обществено мнение по него време. Предоставя на читателя свобода на избора за отговор на тези въпроси. По същността си тези въпроси са [[екзистенциализъм|екзистенциални]] и засягат съдбата на цялото човечество. Ето част от тях:
* Ако е вярно, че човешкото сърце е бойно поле на [[дявол]]а и [[Бог]]а, доброто задължително ли ще победи?
* Какъв е смисълът на живота и каква е особената мисия на Русия, руския народ и [[православие]]то?
* Може ли човек да запази православната вяра в сърцето си, въпреки съблазните и трудностите в света?|2015|2|4}}
 
== Кулминация ==
{{основна|Великият инквизитор}}
{{факт|Своеобразна кулминация на сюжета в романа е глава пета от книга Пета на Втора част, озаглавена „[[Великият инквизитор]]“. За прототип на героя и негов западен прототип (на [[цезаропапизъм|цезаропапизма]]) в [[разказ]]а на по-големия брат [[Иван Карамазов]], Достоевски взема [[Томас де Торквемада]] - първият [[велик инквизитор]] на [[Испанска инквизиция|Испанската инквизиция]]. Срещата между Великия инквизитор и [[Бог]]а ([[Исус Христос]]) е изключителен ''[[алегория|алегоричен]] стилистичен похват'' на Достоевски да представи същността на вечните [[философия|философски]] въпроси, вълнуващи човечеството в контекста на [[историзъм|историзма]] в съчетание с руското обществено развитие и състояние от края на 70-те години на 19 век.|2015|2|18}}
 
{{факт|Алегоричният нюанс от срещата между Великия инквизитор и неговия Бог, преминала под формата на [[монолог]], се прехвърля върху срещата между двамата по-малки братя Карамазови, чиято кулминация е разказът-монолог на Иван пред [[Альоша Карамазов]].|2015|2|18}}
 
== Други персонажи ==
Line 94 ⟶ 71:
 
== Исторически контекст ==
{{факт|Последният роман на Достоевски, за разлика от останалите му произведения, е преизпълнен с историзъм. Най-вече по тази причина художественият сюжет от романа се превръща в своеобразен [[епицентър]] на [[идеология|идеологиите]], заляли света и предопределили [[цивилизация|цивилизационния]] път на развитие през следващото столетие. „Братя Карамазови“ е абсолютно доказателство за творческия гений на автора. Произведението, според цялата литературна критика, е причислено към [[шедьовър|шедьоври]]те на руската и световна класика.|2015|2|18}}
 
== Вижте също ==