История на Русия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м Премахнати редакции на 178.151.205.240 (б.), към версия на Vodnokon4e
Ред 19:
{{основна|Източни славяни|Руски хаганат}}
 
Предците на [[руснаци]]те са [[славяни|славянски племена]], които първоначално населяват [[Припятски блата|Припятските блата]].
 
=== Киевска Рус ===
{{основна|Киевска Рус}}
 
През [[10 век]] се образува [[Киевска Рус|Древноруската държава]] Киевска Рус с център [[Киев]] (в съвр. [[Украйна]]). Около [[988]] г. Киевската държава приема [[християнство]]то в [[Православие|православния]] му вариант, с посредничеството на [[България]], от Византиякоято възприема и [[старобългарски език|старобългарския език]] и кирилската писменост.{{hrf|Бодянский|1843}} Първият духовен глава на Руската църква и първите руски епископи са българи по народност.{{hrf|Благоев|2004}} През [[12 век|12]]-[[14 век]] централизираната държава [[Киевска Рус|Киевска Русия (Рус)]] се разпада и на нейно място възникват редица [[феодализъм|феодални]] държави, сред които Новгородската република, [[Владимиро-Суздалското княжество]], Галицко-Волинското княжество и други княжества.
 
През [[13 век]] източнославянските княжества, Волжко-Камска България и другите държави от Източна Европа са подложени на монголо-татарското нашествие ([[1237]]-[[1242]] г.), което се съчетава с шведска и немска агресия срещу руските княжества ([[Невска битка|Невската битка]], [[1240]] г.; [[Битка на Чудското езеро|битката на Чудското езеро]], [[1242]] г.)
 
Освобождението от почти 250-годишното [[монголи|монголо]]-[[татари|татарско]] иго започва с прогонването на нашествениците от обединените сили в [[Куликовската битка]] и [[1380]] г. и завършва с [[Противостоенето на Угра]], [[1480]] г. Основна заслуга за това има великият княз [[Дмитрий Донски]] (1350—1389), който окончателно превръща Москва в център на московскитеруските земи.
 
== Велико московско княжество ==
{{основна|Велико московско княжество}}
 
През [[14 век|14]]-[[16 век]], след завладяването на [[Новгородска република|Новгородската република]], около [[Москва]] се образува централизираната Московска държава, която включва всичките земи на североизточните и северозападните княжества и залага ядрото на образуващата се великоруска народност. Сред най-големите териториални разширения е под управлението на [[Иван III]] (1440—1505), който утроява територията на Московското княжество и побеждава [[Велико литовско княжество|Великото литовско княжество]].<ref name = Curtis2>[http://countrystudies.us/russia/3.htm Muscovy], excerpted from Glenn E. Curtis (ed.), ''Russia: A Country Study'', Department of the Army, 1998. ISBN 0-16-061212-8.</ref> От [[1462]] г. до [[1505]] г. той успява да присъедини към Московското княжество почти всички великоруски области, поставяйки основите на днешна Русия. Възползвайки се от разпадането на [[Златна орда|Златната орда]], Иван III слага край на продължилата два и половина века зависимост на Московскитеруските земи от [[монголи]]те.
 
Женен за [[София Палеологина]] — племенница на последния [[Византийска империя|византийски]] император, Иван III поставя и началото на имперските претенции на РосияРусия. Той включва в герба си [[двуглав орел|двуглавия орел]] на Източната римска империя, а на запазен негов печат от края на управлението му използва титлата ''„Иван, по божия милост господар на цяла РосияРусия и велик княз владимирски и московски, и новгородски, и псковски, и тверски, и угорски, и вятски, и пермски, и български“''. В отделни документи той се нарича дори ''[[цар]]''.
 
След [[падането на Константинопол]] през 1453 г. [[Филотей (монах)|Филотей Псковски]] лансира концепцията за [[Трети Рим]] в лицето на вече могъщото Московско княжество.<ref name=EB3R>See eg. [http://www.britannica.com/ebc/article-60463 Eastern Orthodoxy], [[Encyclopædia Britannica]]. 2007. Encyclopædia Britannica Online.</ref> Териториалното разширение е съпроводено с нарастване на княжеската власт и централизация на държавата.
 
== МосковскоРуско царство ==
{{основна|Руско царство}}
 
Ред 55:
 
=== Романов, начало на правотата ===
През 1547 г. в Москва великият княз Иван Грозни е коронован за Московскивсеруски цар и самодържец с титулатура: ''Наш велик господар Иван, по божията милост цар и велик княз ВсеросийскиВсеруски, Владимирски, Московски, Новгородски, Псковски, Резански, Тверски, Югорски, Пермски, Вятски, Български и на всички''. Международните реакции и признания на новия титул са различни. Англия охотно приема новата титулатура, като дори нарича Иван Грозни император. Признанието от католическите страни закъснява. Императорът на Свещената Римска империя Максимилиан II признава царската титла на Иван Грозни през 1576 г. [[Жеч Посполита]], поради политическата конкуренция за влияние в Украйна и Беларус, още дълго време продължава да назовава руския цар московски княз, както и да оспорва суверенитета му над всички руски земи.
 
През 1550 г. е издаден Судебник с нови закони. По-късно са превзети Казанското и Астраханското ханства. Това дава възможност на МосковияРусия да търгува с [[Персия]] и държавите от [[Кавказ]] и Централна Азия. През 1558 Иван Грозни обявява война на Ливонския орден и Литовското княжество, които контролират търговските пътища към Европа. В началото войната върви добре за МоскваРусия, но след Люблинската уния вражеските сили нарастват. През 1571 г. ханът на Крим опожарява Москва. Войната отслабва царството, което е разтърсено от епидемии и вътрешен терор. През 1582 г. е постигнат мир.
 
След смъртта му Иван Грозни е наследен от единствения му син Фьодор I. Тъй като Фьодор е физически и умствено слаб, фактически управлението се поема от регента [[Борис Годунов]]. През 1587 г. е въведено крепостно право, забраняващо на селяните да променят господарите си. По време на управлението му Руската православна църква става патриаршия през 1589 г. Успешни войни се водят срещу Ногайската орда и Швеция, като МосковияРусия си връща загубените територии от Ливонската война. Фьодор умира през 1598 г., без да остави наследници. Така се слага край на династията Рюрикови, управлявала руските земи в продължение на 700 години. Поставено е началото на т.нар. „Смутно време“.
 
На трона се възкачва регентът Борис Годунов, избран от Земския събор. В началото на XVII век в МосковияРусия настъпва голям глад, а през 1603 г. започва въстание на селяните. На следващата година се появява претендент за трона, представящ се за Дмитрий Иванович — починалият син на Иван Грозни. Той става известен като Лъжедмитрий I. С помощта на полско-литовската държава Жечпосполита той започва поход към МосковияРусия, но е отблъснат при Новгород. През 1605 г. Борис Годунов умира и е наследен от сина си Фьодор II, който управлява много кратко, тъй като е свален от болярите. През юни 1605 г. Лъжедмитрий I навлиза в Москва и е коронован за цар. Управлението му не продължава дълго, тъй като е обвинен в разпространяването на полските обичаи и католицизма. На 17 май 1606 г. е извършено въстание срещу царя, който е убит.
 
Цар става Василий Шуйский от династията Рюрикови. По негово време поляците опитват да наложат влияние над руските земи, опитвайки се да поставят на престола Лъжедмитрий II, а по-късно и Владислав IV Ваза. Впоследствие поляците превземат Москва. В Нижни Новгород е организирано Второ народно опълчение. То обсажда Кремъл и принуждава полските войски да капитулират. С края на полската инвазия се слага и край на Смутното време. Земският събор дава царската власт в ръцете на династията Романови.
 
Новият цар успява да стабилизира страната и се възползва от тежкия конфликт между [[Швеция]] и Жечпосполита, за да върне под московскируски контрол редица загубени територии. Следващият цар Алексей води страната срещу Полша по време на Първата северна война, приключила през 1667 г. с полска загуба и преминаване на Източна Украйна, Киев и Смоленск под московскоруско управление. Управлението на първите Романови царе се характеризира с неимоверно увеличение на данъците (вкл. [[ангария]] и военна повинност) над селяните, което довежда до серия от бунтове, като Солния бунт през 1648 г., Медния бунт през 1662 г. и Московското въстание през 1682 г. Казаците се присъединяват към бунтовете и под ръководството на СтепанСтенка Разин оказват съпротива на държавата и отхвърлят нейните институции, която в крайна сметка смазва всички въстания.
 
== Имперска РосияРусия ==
{{основна|Руска империя}}
 
== РосийскаРуска революция ==
{{основна|Руска революция (1917)}}
 
== Гражданска война в РосияРусия ==
{{основна|Гражданска война в Русия}}
 
Ред 98:
С идването на власт на [[Михаил Горбачов]] се предприемат значителни промени в икономиката и в партийното ръководство. След десетилетия на правителствени репресии Горбачов провежда политика на гласност, освободен е общественият достъп до информация. Разпада се съюзът от съветски републики.
 
== РосийскаРуска федерация ==
За първи президент на Росийска ФедерацияРусия е избран [[Борис Елцин]]. През септември [[1993]] година с указ на президента е ликвидирана системата на съветите в РосияРусия, а през декември е приета нова конституция. Икономическата либерализация е формирана около концепцията за т.нар. „шокова терапия“, препоръчана от икономисти от [[САЩ]] и [[Международния валутен фонд]].<ref>{{Cite news|url=http://query.nytimes.com/gst/fullpage.html?res=9F0CEED91F39F932A15751C1A965958260|title= U.S. is abandoning 'shock therapy' for the Russians|author=Sciolino, E.|work=The New York Times|accessdate=20 January 2008|date=21 December 1993}}</ref> Всичко това довежда до голяма икономическа криза, характеризираща се с 50% спад на БВП и промишленото производство между 1990 и 1995 г.<ref name=OECD/><ref>{{cite web|title=Russia: Economic Conditions in Mid-1996|publisher=Library of Congress|url=http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+ru0119)|accessdate=4 March 2011|archiveurl=https://archive.is/rP1U|archivedate=22 September 2012}}</ref> Приватизацията до голяма степен измества контрола на предприятията от държавните органи към частни лица с вътрешни връзки в държавната система. Много от новобогаташите и бизнесмените взимат милиарди в брой и ги реализират извън страната в огромни капитали.<ref>{{cite web|title=Russia: Clawing Its Way Back to Life (int'l edition)|work=BusinessWeek |url=http://www.businessweek.com/1999/99_48/b3657252.htm|accessdate=27 December 2007}}</ref> Депресията на държавата и икономиката довеждат до разпад на социалните услуги; раждаемостта се срива, а смъртността се повишава в пъти. Усилва се масовият алкохолизъм и наркоманията, в резултат на които годишно умират хиляди хора. Милиони хора са изоставени в бедност — от ниво на 1,5% в края на съветската ера (1989) до 39—49% в средата на 1993 г.<ref name=worldbank>{{Cite book|author=Branko Milanovic|title=Income, Inequality, and Poverty During the Transformation from Planned to Market Economy|publisher=The World Bank|year=1998|pages=186-189}}</ref> През 1990-те години се вижда крайна корупция и беззаконие, възход на престъпни банди и насилие.<ref>{{Cite journal|author=Jason Bush|title=What's Behind Russia's Crime Wave?|journal=BusinessWeek Journal|date=19 October 2006|url=http://www.businessweek.com/globalbiz/content/oct2006/gb20061019_110749_page_2.htm}}</ref> Зараждат се и конфликти, породени от желания заислямски независимостфундаментализъм в [[Чечня]] и [[Дагестан]].
 
РосияРусия поема отговорността за уреждането на външния дълг на СССР (въпреки че населението на РФРусия е 60% от населението на СССР по време на неговото разтрогване) за сметка на отстъпки от страна на останалите бивши съюзни републики на СССР — получава например почти всички имоти извън бившия СССР.<ref>{{cite web|title=Russia pays off USSR's entire debt, sets to become crediting country|publisher=Pravda.ru|url=http://english.pravda.ru/russia/economics/22-08-2006/84038-paris-club-0|accessdate=27 December 2007}}</ref> Високите бюджетни дефицити причиниха руската финансова криза от 1998 г.<ref>{{cite web|url=http://www.iie.com/publications/papers/aslund0108.pdf|title=Russia's Capitalist Revolution|author=Aslund A|accessdate=28 March 2008|format=PDF}}</ref> и довеждат до допълнителен спад на БВП.<ref name=OECD>{{cite web|title=Russian Federation|publisher=Organisation for Economic Co-operation and Development (OECD)|url=http://www.oecd.org/dataoecd/7/50/2452793.pdf|accessdate=24 February 2008|format=PDF}}</ref>
 
На 31 декември 1999 г. президентът Елцин подава оставка заради събитията в Чечня и тежката икономическа криза. Назначеният малко по-рано за министър-председател [[Владимир Путин]] печели президентските избори през 2000 г. Путин отвръща на чеченските опълченцитерористи, в резултат на което избухва [[Втора чеченска война|Втората чеченска война]]. С поредица от успешни и добре организирани военни операции в Чечня и Дагестан повтанческосепаратиското движение е смазано, въпреки че и до днес се наблюдава насилие в района. Така Росийска ФедерацияРусия възвръща своя контрол над Чечня и тя става отново субект от РосийскатаРуската Федерация. Високите цени на нефта и първоначално слаба валута, последвани от увеличаване на вътрешното търсене, потреблението и инвестициите, помагат на икономиката да расте в продължение на 9 поредни години. Подобрява се стандартът на живот в такива градове като Москва Санкт Питербург и други големи градове. се Увеличава сеувеличава влиянието на РФРусия на световната сцена. Въпреки че много реформи, направени по време на председателството на Путин, са критикувани от западните държави, както и организации като [[ООН]],<ref>{{cite web|author=Treisman, D|title=Is Russia's Experiment with Democracy Over?|url=http://www.international.ucla.edu/article.asp?parentid=16294|publisher=UCLA International Institute|accessdate=31 December 2007}}</ref> управлението на Путин връща реда и стабилността в Русия, а напредъкът му печели голяма популярност в страната.<ref>{{Cite news|author=Stone, N|title=No wonder they like Putin|url=http://www.timesonline.co.uk/tol/comment/columnists/guest_contributors/article2994651.ece|work=The Times |location=UK |accessdate=31 December 2007|date=4 December 2007}}</ref>
 
На 2 март 2008 г. [[Дмитрий Медведев]] е избран за президент на Росийска ФедерацияРусия, докато Путин става министър-председател. Путин се връща в президентството след президентските избори през 2012 г. и Медведев е назначен за министър-председател.
 
== Библиография ==