Битка при Кастийон: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахване на Категория:Бордо; Добавяне на Категория:История на Бордо using HotCat
Редакция без резюме
Ред 28:
През зимата френският крал [[Шарл VII]] събира войските си, в подготовка за военен поход. С настъпването на пролетта Шарл едновременно напредва към Бордо с три армии по три различни пътя.
 
Талбът получава като подкрепление още 3 000 войници, но това все още е недостатъчно да задържи французите на границите на Гаскония. След като челната френска армия обсажда Кастийон, Талбът изоставя първоначалните си планове (отстъпвайки пред молбите на градските военначалницивоеначалници) и си поставя за цел да вдигне обсадата. Френският главнокомандващ, [[Жан Бюро]], страхувайки се от Талбът, нарежда на армията си (между 7 000 и 10 000 души) да огради лагера с ров и [[палисада]], и да разположи артилерията (около 300 оръдия) по бруствера. Въпреки численото си превъзходство французите дори и не предприемат опит да оградят Кастийон, а приемат този изключително защитен план.
 
Талбът достига френския лагер на [[17 юли]], начело на [[авангард]]а от 1300 конникаконници, изпреварвайки основната част от армията си. Той обръща в безредно бягство приблизително еднакъв по численост отряд от френски стрелци в горите пред лагера на французите, и това повдига допълнително морала на хората му.
 
Няколко часа след това предварително стълкновение пратеник от града съобщава на почиващите войници на Талбът (след като са марширували през цялата нощ), че френската армия е в пълно отстъпление и стотици конници напускат укрепленията. От градските стени се виждал огромен облак от прах, който се губел в далечината. За нещастие на англичаните това били само придружаващи френската войска хора, на които било заповядано да напуснат лагера преди предстоящата битка.
Ред 36:
[[Талбът]] прибързано реорганизира хората си и щурмува френския лагер, само за да открие укрепленията, защитавани от хиляди въоръжени стрелци и стотици оръдия. Изненадан, но непоколебим, той дава заповед за атака на френската [[армия]]. Самият Талбът не участва пряко в битката. Преди време бил пленен и освободен при условие, че няма да се бие срещу французите, и това не му позволява да вдигне оръжие срещу тях.
 
Англичаните атакуват лагера през рова, но са посрещнати от градушка от стрели и свирепа пушечна и оръдейна [[канонада]]. Съсредоточеният огън може да се обясни и с факта, че роваровът следвал леглото на пресъхнал поток, давайки на защитниците изключително укрепена позиция.
 
След около час [[кавалерия]]та на бретанците, изпратена от [[херцог]]а на [[Бретан]], пристига и атакува десния [[фланг]] на английската войска. Англичаните отстъпват, преследвани по петите от френската армия.
 
По време на бягството, конят на Талбът е убит от оръдейно гюлегюлле и при падането си, го затиска. Един френски стрелец разпознава англичанина и го убива с брадва.
 
След умопомрачението на [[Хенри VI]] и последвалото избухване на [[войната на розите]], англичаните вече не са в състояние да претендират за френския [[трон]] и губят всички свои територии на континента (с изключение на [[Кале (град)|Кале]]).