Приставка: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
{{превод от|en|Plug-in (computing)|649083899}} с малки други допълнения
Ред 1:
[[File:Mozilla plugins screenshot without subpixel rendering.png|300px|thumb|Екранът от [[Mozilla Firefox]] със списъка на инсталирани плъгини]]
{{без източници|2015.01.29}}
'''Плъгин''' или '''приставка'''<ref>[https://support.google.com/chrome/answer/142064?hl=bg Chrome > Помощ > Приставки], Support.Google,com</ref><ref>[https://www.mozilla.org/bg/plugincheck/ Проверете вашите приставки], Mozilla.org</ref> ({{lang-en|'''plug-in'''}}) представлява софтуерен компонент, който се инсталира в допълнение към съществуващо софтуерно приложение (компютърна програма), за да предостави на потребителя допълнителна функционалност, която не е част от базовото приложение. Фактът, че дадено приложение поддържа плъгини, означава, че е разработено така, че да позволи персонализиране (customization) на приложния софтуер от страна на потребителя и така да отговори на негови специфични нужди. Обичайни примери за плъгини са плъгините към браузърите, които добавят нови допълнителни функционалности като ленти с търсачки, сканиране за вируси, или отваряне на нови файлови типове, например нови видео формати. Сред добре познати плъгини за браузъри се включват [[Adobe Flash Player]], [[QuickTime Player]], за изпълняване на [[Java]] [[аплет]]и и други.
'''Софтуерна приставка''' ({{lang-en|'''plug-in'''}}), представлява добавка за приложен софтуер (компютърна програма), която може (или следва) да бъде интегрирана с друга [[Приложен софтуер|програма]]. Софтуерните приставки предоставят специфична допълнителна функционалност, която не се поддържа от основното софтуерно приложение.
Буквалният превод на „plug-in“ на бълг. език е „приставка“.
 
== Цели и разновидности ==
Софтуерните приставки може да се ползват не само от нет [[браузър]]ите, но и от останалите програми на настолния компютър/лаптоп. Направени са с цел подобряване и значително улесняване работата на потребителя. Софтуерните приставки са малки програми, не заемат много компютърни ресурси, но често правят проблеми при [[Кеш-памет|кеш-паметта]] на браузъра, което води до забавяне, и объркване на функционалността на някоя страница от Интернет
Софтуерните приложения могат да поддържат плъгини по много причини, измежду които:
== Примери ==
* да се позволи на външни и независими разработчици да внедряват функционалности, които разширяват базовите възможности на приложението (пример: [[Wordpress]]<ref>[http://www.wpbeginner.com/glossary/plugin/ Glossary: Plugin], Beginner's Guide for WordPress</ref>);
Класически пример за софтуерни приставки са допълненията към [[браузър|уеббраузър]]ите, които добавят възможността за показване на [[Adobe Flash|Флаш]] анимация и изпълняване на [[Java]] [[аплет]]и.
* да се осигури лесно добавяне на нови функционалности в бъдеще;
* да се намали размерът на базовото приложение, като по-тежки функционалности, които не се ползват от всички потребители, се изнесат в плъгини;
* да се отделят части от програмния код от базовото приложение по причина несъвместимост на софтуерните лицензи.
 
Различни видове приложения поддържат различни видове плъгини, като например:
Друг пример са графичните приложения, които ползват софтуерни приставки, за да поддържат различни [[файлов формат|файлови формати]] и за обработка на изображения ([[Adobe Photoshop]]).
* Аудио редактори – плъгини за запис, обработка и/или анализ на звука (Ardour, [[Audacity]])
* Имейл клиенти – плъгини за криптиране и декриптиране на електронните писма (Pretty Good Privacy)
* Графични редактори – плъгини за поддръжка на специфични файлови формати и обработка на изображения ([[Adobe Photoshop]], [[GIMP]])
* Медия плейъри – плъгини за поддръжка на специфични файлови формати и прилагане на филтри (foobar2000, GStreamer, Quintessential, VST, Winamp, XMMS)
* Приложения за [[дистанционно изследване]] (''remote sensing'') – плъгини за обработка на данни, постъпващи от различни видове сензори (Opticks)
* Текстови редактори, интегрирани среди за разработка – за поддръжка на специфични програмни езици ([[Eclipse]], [[jEdit]], MonoDevelop)
* Уеббраузъри – за визуализиране на поточно видео и формати за мултимедия и презентации (Flash, QuickTime, Microsoft Silverlight, 3DMLW).
 
== Механизъм на действие ==
{{софтуер-мъниче}}
 
Базовото приложение поддържа услуги, които могат да ползват плъгина, включително начин за регистриране на плъгина в приложението и протокол за двупосочен обмен на данни. Плъгините зависят от услугите, предлагани в базовото приложение, и обикновено не могат да работят като самостоятелни приложения. Обратно, базовото приложение може да функционира независимо от плъгините, като оставя на потребителите решението дали да добавят, активират, ъпдейтнат или деактивират плъгина и това става динамично, без необходимост да се правят промени в самото базово приложение.<ref name="amo-def">[https://addons.mozilla.org/en-US/firefox/browse/type:7 Mozilla Firefox plugins] – Description of the difference between Mozilla Firefox plugins and extensions under the general term ''add-on''.</ref><ref name="wordpress-def">[http://codex.wordpress.org/Plugin_API Wordpress Plug-in API] – Description of the Wordpress Plug-in architecture.</ref>
 
Разработчиците обичайно внедряват функционалностите на плъгина, използвайки споделени библиотеки, инсталирани на място, предписано им от базовото приложение.
 
== Източници ==
<references />
 
{{превод от|en|Plug-in (computing)|649083899}}
[[Категория:Приложен софтуер]]