Прилепски панаир: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на Категория:Панаири using HotCat |
кирилско І → латинско I |
||
Ред 2:
==Дати на провеждане ==
В началото на 60-те години на XIX век Прилепският панаир е откриван на 15 август, на християнския празник [[Успение на Пресвета Богородица]] и продължава 15 дни<ref>Македония през погледа на австрийски консули, 1851-1877/78, Подбор и редакция В. Паскалева, т.
==Стопанско значение==
Ред 9:
През XIX век панаирът в Прилеп е един от най-големите ежегодни панаири в [[Македония (област)|Македония]] и играе съществена роля във външната търговия на целия регион.<ref>Историја на македонскиот народ, Скопје 1988, с. 111.</ref> В доклад на австрийския консул в Битоля, Кнапич от [[1876]] година се посочва, че ''„като място за осъществяване на румелийската вътрешна търговия“'' заради своя панаир Прилеп е имал първостепенно значение още преди повече от 50 години, т.е. от първата четвърт на XIX век.<ref name="Кнапич 03.03.76">Македония през погледа на австрийски консули 1851-1877/78, том III, София 2001, с. 212-216, 218-222.</ref>
В своето развитие панаирът нерядко се сблъсква с противодействието на търговците от Битоля или с изнудванията на влиятелни местни [[мюсюлмани]].<ref name="Кнапич 03.03.76"/> През [[1851]] година битолският австрийски вицеконсул пише, че Прилепският панаир не се е провеждал вече 12 години и се очаква възстановяването му.<ref>Македония през погледа на австрийски консули, 1851-1877/78, т.
В [[1860]] година оборотът на панаира се изчислява между 15 и 18 милиона пиастри, от които около 6 милиона за [[Австрия|австрийски]] и [[Германия|германски]] стоки, 3 милона за [[Швейцария|швейцарски]] изделия, 5 милиона за [[Великобритания|британски]] и [[Белгия|белгийски]], а остатъкът - за [[Франция|френски]] и [[Османска империя|османски]] стоки. През тази година Прилеп е посетен от търговци от [[Битоля|Монастир]], [[Солун]], [[Велес]] и други по-близки или по-далечни градове, включително и от [[Босна (област) |Босна]], Северна и Централна [[Албания]], [[София]], [[Одрин]] и [[Пловдив]].<ref>Македония през погледа на австрийски консули, 1851-1877/78, т.
Според руския консул в Битоля, [[Михаил Хитрово]], който посещава панаира през [[1861]] година, това е вторият по значимост панаир в Македония след [[Серски панаир|Серския]]. На него се търгуват стоки от [[Австрия]], пристигат купувачи от цяла [[Румелия (област)|Румелия]], [[Македония (област)|Македония]] и [[Албания]].<ref name="Хитрово"/> Продават се и индустриални произведения от Османската империя - само стойността на продадените през 1864 година [[Карлово|карловски]] щамповани изделия е изчислена на 1,5 милиона пиастри.<ref>Паларе, Майкъл. Балканските икономики 1800 - 1914: Еволюция без развитие, София 2005, с. 81.</ref> Стоките на панаира се докарват с [[кон|коне]], [[вол|волски]] коли, а в по-редки случаи - и с [[камила|камили]].<ref>Македония през погледа на австрийски консули 1851-1877/78, том II, София 1998, с. 140-141.</ref> В [[1869]] година са докарани над 12 000 бали с товари, от които 2650 със стоки от Австро-Унгария на стойност 1 325 000 флорина и около 10 000 от други страни (включително от Османската империя) на стойност 2 500 000 флорина. По-голямата част от купувачите е от Албания.<ref>Македония през погледа на австрийски консули 1851-1877/78, том II, София 1998, с. 197-198.</ref>
Ред 22:
Наред с търговския обмен по време на панаира се осъществяват значими социални контакти. Прилеп е посещаван масово от представители на всички групи от населението в Македония. Руският консул в Битоля Хитрово отбелязва: {{цитат|„Седмица-две преди откриването на панаира пътят от Битоля за Прилеп, има някакъв празничен вид и се оживява от необичайно движение ... цялата Битоля, пашата с целия меджлис (административния съвет), и кадиите, и мюфтиите, и чиновниците с всевъзможни наименования, и консулите, и всички европейци, всички се отправят към Прилеп и Битоля по време на панагира съвършено опустява“.<ref name="Хитрово"/>|}} Тази картина се допълва от наблюденията на австро-унгарския консул Кнапич:{{цитат|Пъстра тълпа от дошли от близо и далеч българи, гърци, турци, власи и евреи, от албанци - християни и мохамедани, от цигани изпълва уличките и площадите на малкия градец. Жените, които иначе не се появяват на публично място, излизат от кръга на своето уединение, като сами продават произведенията на своя домашен труд...<ref name="Кнапич 03.03.76"/>|}}
Отражението на Прилепския панаир засяга различни страни от културния живот на местните жители. Както отбелязва [[Кузман Шапкарев]] през 1872 година, „''Панаирът е причина за разпространението на модите в овой град''“.<ref>Читалище, № 2, 1871, с. 169, цит по Царева, Юлиана. Панаирите през Възраждането, Българска етнография, година
Посетителите на Прилепския панаир общуват духовно, разискват политически и културно-просветни въпроси.<ref name="Царева">Царева, Юлиана. Панаирите през Възраждането, Българска етнография, година
През 1870 година по време на панаира работят четири книжарници.<ref name="Царева"/> В [[1875]] година на Прилепския панаир са извършени продажби на книги на [[турски език|турски]], [[гръцки|гръцки]] и [[български език]] на стойност около 400-500 [[Турска златна лира|турски лири]].<ref name="Кнапич 03.03.76"/>
| |||