Уикипедия

Правителство на България (1881 – 1882): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 13:
| избори =
| избрано-от =
| сформирано = [[1 юли]]{{дата стар[[1881]]
| стил}}разпуснато = [[188123 юни]] [[1882]]<ref name="bdi-rp">Ангелова, Й. и др. [http://electronic-library.org/books/Book%200009.html Българските държавни институции 1879–1986. Енциклопедичен справочник.] София 2008 (Дигитална библиотека по архивистика и документалистика, достъп от 08.03.2015)</ref>
| разпуснато = [[23 юни]]{{дата стар стил}} [[1882]]<ref name="bdi-rp"/>
| предишно = [[Правителство на Ернрот]]
| следващо = [[Правителство на Соболев]]
}}
{{стар стил}}
 
'''Правителството на България''' от периода [[юли]] [[1881]] – [[юни]] [[1882]] година е единственото българско правителство без [[министър-председател]]. Ръководено е пряко от княз [[Александър I Батенберг]] в условията на така наречения „[[Режим на пълномощията]]“. Съставено е от руски офицери, които ръководят силовите (военното и вътрешното), и партийно необвързани служители начело на останалите ведомства, а от началото на 1882 – и от представители на [[Консервативната партия]]. Използва княжеските пълномощия за подобрения в държавното управление, но усилията му са неутрализирани от изострянето на вътрешнополитическите борби с [[Либерална партия|привържениците]] на суспендираната [[Търновска конституция]].{{hrf|Стателова|1999|30-32}} Поради невъзможност да се справи с тях, в края на юни 1882 Батенберг съставя [[Правителство на Соболев|нов кабинет]] начело с офицери от руския генерален щаб.{{hrf|Димитров|1972|134-140}}
'''Шестото правителство на България''' управлява от [[1 юли]] [[1881]] до [[23 юни]] [[1882]] ([[нов стил]]). Това е единственото българско правителство без [[министър-председател]], като работата му се ръководи пряко от княз [[Александър I Батенберг]] в условията на т.нар. „[[режим на пълномощията]]“.
 
== Събития ==
* 1 юли 1881 – С решение на [[II Велико народно събрание|Второто велико народно събрание]] е установен режим на неконституционни пълномощия на княз [[Александър Батенберг]],. койтоОще същия ден министър-председателят [[Казимир Ернрот]] подава оставка и князът назначава новинов състав на министерския министрисъвет без санкция от народни депутати.{{hrf|Стателова|1999|29-30}}
* септември 1881 – ИзвънреднитеИнституцията на извънредните комисари, назначенивъведена след държавния преврат от април същата година, сае премахнатипрамахната в опит за нормализиранеуспокояване на обществения живот.{{hrf|Димитров|1972|109}}
* 14 септември 1881 – С княжески манифест е публикуван уставът на [[Държавен съвет (Княжество България)|Държавен съвет]], чийто състав е попълнен от поставеници на княза и [[Консервативна партия|консерватори]], избрани по двустепенна система същата есен.{{hrf|Димитров|1972|102-103, 112}}
* 31 декември 1881 – Консерваторът [[Григор Начович]] оглавява министерството на вътрешните работи, след като руският полковник [[Арнолд Ремлинген]] е отстранен от управлението заради забраняването на консерваторския вестник „[[Български глас (1879 - 1883)|Български глас]]“.{{hrf|Димитров|1972|117}}
Ред 31:
 
== Министерски състав ==
Състои се от консерватори и независими представители, както и от руски военни и граждански експерти.
{| class="wikitable" style="width:55%; text-align:left"
|-
Line 57 ⟶ 56:
| <center>независим</center>
|-
| style="background:#B284BEEEEEEE;" |
| <center>[[Георги Желязкович]]</center>
 
| [[министър на финансите]]
| <center>[[Консервативна партия]]независим</center>
|-
| style="background:#EEEEEE;" |
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Правителство_на_България_(1881_–_1882)“.