Селото е разположено между вр."МогилаГоляма могила" и вр."Добър мъж" - по протежението на дере, в дъното на което тече [[Пожаревска река]], на 750 м надморска височина и на около 18 км на северозапад от [[София]]. Има гледка към [[Витоша]] и [[Люлин (планина)|Люлин]].Изграден микроязовир в източния край на селото. Въздухът е кристално чист.
== История ==
Първоначално село Пожарево се е намирало на около един километър на изток от сегашното си местоположение, по-близо до днешния град Божурище в местността „Мало поле” и се е наричало Малюрово. Рекичката, която минава и днес покрай това място се нарича Пожаревска река. СледМестна идванетолегенда свързва сегашното име на турцитеселото с турското нашествие по тези земи Според нея, селототурците езапалили биловсички къщи опожаренов селото и възобновеноизбили голяма част от останалитежителите живиму. жителиОцелелите след погрома възстановяват селото на сегашното му място спод името Пожарево.
<nowiki> </nowiki>През 1836-та година селото пострадва тежко от разразилата се в страната чумна епидемия
По-късно селото е налетяно от следваща беда – Чумата.
По това време то е наброявало околоОт 380 души. След плячкосването на турците и унищожителното върлуване на чумата, сажители останалиостават само около 50 души жители, от няколко рода, съществуващи и до днессега. След това в селото са се настанилинастаняват и пришълцизаселници от други села, чийто потомци го населяват и днес. Пожарево
Югозападно от селото, в местността „Градище”, е имало крепост,
покрай която е минавалслужела за охранителен пост и междинна станция по пътпътя, водещ от Драгоман към Перник.
Тази крепост първоначално е била българско владение, но в последствие е завладяна от турците.
