Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница За другото българско село вижте Пожарево (Област Силистра).

Пожарево е село в Западна България. То се намира в Община Божурище, Софийска област.

Пожарево
Изглед към Пожарево от пътя от към Гурмазово
Изглед към Пожарево от пътя от към Гурмазово
Общи данни
Население 239 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 15,16 km²
Надм. височина 666 m
Пощ. код 2229
Тел. код 07178
МПС код СО
ЕКАТТЕ 57100
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   - кмет
Божурище
Аспарух Аспарухов
(ДСХ, БЗНС, ПБЖ, ПДСД)
Кметство
   - кмет
Горица Кръстанова
Снежен изглед
Детската площадка
главната улица „Космонавт Георги Иванов“, Пожарево
Църквата
с. Пожарево от птичи поглед.

Съдържание

ГеографияРедактиране

Селото е разположено между върховете Голяма могила и Добър мъж – по протежението на дере, в дъното на което тече Пожаревска река, на 750 м надморска височина и на около 18 км на северозапад от София. Има гледка към Витоша и Люлин. Изграден е микроязовир в източния край на селото.

ИсторияРедактиране

Първоначално село Пожарево се е намирало на около един километър на изток от сегашното си местоположение, по-близо до днешния град Божурище в местността „Мало поле“ и се е наричало Малюрово. Рекичката, която минава и днес покрай това място, се нарича Пожаревска река. Местна легенда свързва сегашното име на селото с турското нашествие по тези земи Според нея, турците запалили всички къщи в селото и избили голяма част от жителите му. Оцелелите след погрома възстановяват селото на сегашното му място под името Пожарево.

През 1836 година селото пострадва тежко от разразилата се в страната чумна епидемия. От 380 жители остават само около 50, от няколко рода, съществуващи и досега. След това в селото се настаняват и заселници от други села, чиито потомци го населяват и днес.

Югозападно от селото, в местността „Градище“, е имало крепост, която е служела за охранителен пост и междинна станция по пътя, водещ от Драгоман към Перник. Тази крепост първоначално е била българско владение, но впоследствие е завладяна от турците.

Според преданията в Пожарево дълго време е живял турчин – земевладелец, който преди да се изсели в Цариград, продал имотите си, а мерата, намираща се около местността „Ридо“, подарил на жителите на Пожарево.

Основният поминък на жителите на селото е било земеделието и скотовъдството, изразени предимно в отглеждане на пшеница и овце.

РелигииРедактиране

Църквата в Пожарево „Свети Николай“ е построена през 1910 година, с общите усилия на пожаревци, които са носели камъни с каруците си, от съседните села. Иконите и проекта за иконостаса в нея са дело на художника Август Розентал – полски благородник, живял и творил в България и убит като доброволец от Българската армия в Балканската война. По същото време (1909 г.-1912 г.) Розентал е участвал в изписването и изрисуването на храм-паметника „Свети Александър Невски“. Негово дело са и иконите в църквите на Батак, Пещера, село Звъничево и Кремиковския манастир.

На 22 май Пожаревската църква отбелязва храмовия си празник.

Иконостасът на храма „Свети Николай“ е дело на дебърски майстори от рода Филипови.[1]

Обществени институцииРедактиране

Народно читалище „Васил Левски 2012“ – за краткото си съществуване се превърна в социално средище за населението на селото. Читалището е пример за това как едно културно и социално средище, което е било заличено, сега се възражда след много усилия от страна на населението на селото.

След направения ремонт читалището разполага с достатъчно площ. Дейностите, които развива, са:

  • танцова фолклорна школа „Огин“
  • школа за приложни изкуства
  • кръжок по шев и кройка на традиционни български костюми
  • кръжок за организиране разнообразни занимания за деца – излети, походи, гимнастика и опознаване на родния край;
  • кръжок „Пътят на хляба и обредните гозби"
  • курс за изучаване на английски език
  • кръжок за събиране на данни, материали и очерци за историята на село Пожарево с цел създаване на книга„Пожарево вчера, днес и утре”
  • театрална школа за представяне на тематични постановки по повод различните празници и събития, организирани от читалището;
  • клубове по интереси /младежки клуб, дамски клуб, пенсионерски клуб/ [2]

Редовни събитияРедактиране

Всяка година на 24 май се провежда селски събор.

ЛичностиРедактиране

  • Свещеник Михаил Попов – Михаил Попов е участвал в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война и има два ордена за храброст. Завършил е Бачковското свещеническо училище. Ръкоположен е за свещеник на 11 юни 1921 г., а първата му енория е в с. Братушково, близо до Сливница. В дните след 9 септември 1944 г. отец Милош е обявен за английски шпионин и заедно с кмета Гълъб Виденов и млекаря Евтим Велков (обвинен в шпионаж, защото продавал мляко на германците) е задържан за „справка“ и е един от многото „безследно изчезнали“ свещеници през този тъмен период, убити по недоказани обвинения, без съд и присъда.

Със свои решения в периода 1993 – 1996 г. Регионална комисия за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица е признала права на следните пострадали през периода лица: Михаил Попов, Евтимий Денков, Гълъб Николов, Цветан Паунов, Живка Недялкова и Димитър Недялков.

ИзточнициРедактиране

  1. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 250.
  2. Народно читалище „Васил Левски“

Външни препраткиРедактиране