Московско примирие (1944): Разлика между версии

'''Московското примирие''' е подписано към края на [[участие на България във Втората световна война|участието на България във Втората световна война]]. С него България официално преминава на страната на [[Съюзници]]те. Примирието е подписано на [[28 октомври]] [[1944]] година в Москва, между правителството на България, от една страна, и правителствата на [[Съветския съюз]], [[Великобритания]] и [[САЩ]], от друга.

Конференцията по примирието се провежда в Москва от 26 до 28 октомври 1944 г. Съветското правителство упълномощава за свой представител [[маршал Толбухин]], а правителствата на Великобритания и САЩ – генерал-лейтенант [[Джеймс Хамел]]. Българската делегация на преговорите за примирие се състояла от [[Петко Стайнов]], [[Добри Терпешев]], [[Никола Петков]] и [[Петко Стоянов]]. Според това Споразумение България се задължава да предостави своите въоръжени сили под ръководството на Съюзното (Съветското) Главно командване за война срещу Германия; българската армия, гражданската администрация и всички български граждани се изтеглят от [[Вардарска Македония]], [[Поморавие]]то и [[Беломорска Тракия]]; същевременно България се задължава да заплати репарации за нанесените вреди на [[Гърция]] и [[Югославия]]. България осигурява за своя сметка безпрепятствено придвижване през своята територия на съюзническите (съветските) войски по суша, вода и въздух; България изплаща парични суми и предоставя гориво, храна и др., нужни на Съюзното (Съветското) Главно командване. За изпълнението на тези клаузи ще следи Съюзна контролна комисия (СКК), оглавявана от съветския генерал [[Сергей Бирюзов|Бирюзов]]. Всички фашистки организации следва се разтурят, а лицата, обвинени във военни престъпления, се предават на съд. Българското правителство се задължават да върне изнесените от Гърция и Югославия ценности и материали. Същевременно то трябва да подпомогне с хранителни и други материали двете страни. Въпреки че вече воюва срещу Германия, България не получава статут на съвоюваща страна. На практика правителството на [[ОФ]] вече доброволно и предварително е изпълнило почти всичките клаузи на Споразумението.

Примирието поставя България в положение на окупирана държава (в случая -– от съветската армия), под опеката на Съюзната контролна комисия (в случая -– под диктата на нейния председател [[Сергей Бирюзов|генерал Бирюзов]]), което ще рече, че България е под съветска окупация. За България то е подписано от министъра на външните работи [[Петко Стайнов (юрист)|Петко Стайнов]]<ref>[http://www.anamnesis.info/clio-bg/index.php/ida/855 Примирието с България – 28 октомври 1944 година, Автор: Витка Тошкова.]</ref>