Йохан Готлиб Фихте: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Sherpa (беседа | приноси)
м Замяна на Шаблон:Философ с Шаблон:Личност
м форматиране: 4x А|АБ, 2x интервали, 6lokavica (ползвайки Advisor.js)
Ред 1:
{{от пренасочване|Фихте|сина на Йохан Готлиб Фихте|Имануел Херман Фихте}}
{{Личност
| име = '''Йохан Готлиб Фихте'''
| {{Br}}име-оригинал = (Johann Gottlieb Fichte)
| име-оригинал =
| категория = философ
| описание = германски философ
| портрет = Johann Gottlieb Fichte.jpg
| портрет-описание =
| роден-място = [[Раменау]], [[Саксония]]
| починал-място = [[Берлин]], [[Прусия]]
| вложки = {{Личност/Философ
| регион = Германски[[Западна философфилософия]]
| епоха =
| школа =
Ред 22:
}}
 
'''Йохан Готлиб Фихте''' ({{lang-de|Johann Gottlieb Fichte}}) е [[Германия|немски]] [[философ]]. Заедно с [[Шелинг|Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг]] и [[Георг Вилхелм Фридрих Хегел]] е един от тримата големи представители на класическия [[немски идеализъм]]. [[Философия]]та му се концентрира около понятията за [[самосъзнание|самосъзнанието]]то, [[субект|субекта]]а и [[свобода|свободата]]та, както и около въпросите за обосноваването и систематичността във философията. Наред с това, той е припознаван и като един от бащите на немския [[национализъм]].
 
Йохан Готлиб Фихте е баща на философа [[Имануел Херман Фихте]].
 
==Биография==
Роден в [[Раменау]], [[Саксония]], в семейство на бедни родители. Заради изключителните си таланти получава спонсорството на местен благородник и посещава прочутата гимназия Пфорта. През 1780 година посещава университета в Йена като студент по [[теология]].
 
Във философското си развитие Фихте първоначално е привърженик на [[Барух Спиноза|спинозизма]]. Той обаче е дълбоко впечатлен от [[Кант|Кантовите]]овите ''„[[Критика на чистия разум]]“'' (публ. 1781) и ''„[[Критика на практическия разум]]“'' (публ. 1788) с последователно развитите в тях идеи за систематичността на разума и човешката свобода. Всъщност именно това са темите, които вълнуват Фихте още преди да срещне Кантовата философия и които определят характера на цялостната му мисъл.
 
Ентусиазиран от Кантовите Критики, Фихте влиза контакт с [[Имануел Кант]] и взема решение да продължи неговото дело. Първото му философско съчинение, ''„Опит за критика на всяко откровение“'', е публикувано (по неизвестни причини) анонимно (1792 г.) и толкова се доближава като стил и съдържание до Кантовите съчинения, че много читатели приемат, че това е ново произведение на самия Кант. Разкриването на самоличността на автора донася на Фихте широка известност в общността на учените.
Ред 45:
* Фихте, Йохан Готлиб. Предназначението на човека. С., Лик, 1998.
* Fichte, J. G. The System of Ethics. Edited by Daniel Breazeale and Guenter Zцller. Cambridge, CUP, 2005 (Cambridge Texts in the History of Philosophy).
* Фихте, И. Г. Система учения о нравах согласно принципам наукоучения; наукоучение 1805 г.; 1813 г.; 1814 г. СПб., Изд. СПб. унив., 2006.
* Фихте, Йохан Готлиб. Наукоучение (1794/1795). С., Изток-Запад, 2011.
 
Ред 52:
* Кисьов, Тоньо. Въведение в класическата буржоазна философия. 2 изд., С., 1998, 172-181.
* Ланге-Айхбаум, Вилхелм, Волфрам Курт. Гении, лудост и слава. Т. 2. Философи и мислители. С., Кибеа, 2001, 146-153.
* Яковленко, Борис В. Жизнь и философия Иоганна Готлиба Фихте. СПб., Наука. Пет. oтдотд., 2004.
 
{{романтизъм}}
 
[[Категория{{DEFAULTSORT:Германски философи|Фихте, Йохан Готлиб]]}}
[[Категория:Германски философи]]