Анселм Кентърбърийски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Замяна на Шаблон:Философ с Шаблон:Личност |
м форматиране: 4x дв. интервал, 4x интервали, 2x дълго тире, 2x заглавие, 6lokavica, нов ред (ползвайки Advisor.js) |
||
Ред 1:
{{Личност
| име =
| име-оригинал =
| категория = философ
| описание = бургундски философ
| портрет = Anselm of Canterbury.jpg
| портрет-описание =
| роден-място = [[Аоста]], [[Кралство Бургундия|Бургундия]]
| починал-място = [[Кентърбъри]], [[Англия]]
| вложки = {{Личност/Философ
| регион =
| епоха = [[Средновековна философия]]
| школа =
| интереси =
Ред 20:
| подпис =
}}
'''Анселм Кентърбърийски''' (ок. [[1033]] – [[21 април]] [[1109]]) е [[Средновековие|средновековен]] [[философ]], [[теолог]], [[Бенедиктински орден|бенедиктински]] монах и [[архиепископ на Кентърбъри]]
== Живот ==
Анселм е роден в [[Аоста]] в [[Кралство Арл]] около 1033 г.<ref>Walsh, Michael, ed. Butler's Lives of the Saints. (HarperCollins Publishers: New York, 1991)p.
Когато е на 23 години Анселм напуска дома си, пресича [[Алпи]]те и странства из [[Бургундия]] и Франция<ref>Charlesworth, Maxwell J., St. Anselm's Proslogion. With a Reply on Behalf of the Fool by Gaunilo and The Author's Reply to Gaunilo, Translated with an Introduction and Philosophical Commentary, Notre Dame: University of Notre Dame Press, 2003.</ref>. Тогава, привлечен от славата, на [[Ланфранк]] ([[приор]] на Абатството в Бек), Анселм пристига в [[Нормандия]] през 1059 г. На следващата година влиза в абатството{{hrf|Радев|1986|126}}. През 1494 г. е канонизиран, а през 1720 г. папа Климент XI го обявява за един от учителите на църквата. Съчиненията му излизат за първи път препечатани през 1491-1494 г. в Нюрнеберг. През 1675 и 1721 излизат в Париж, а през 1746 г. във Венеция{{hrf|Радев|1986|127}}.
==
Творил във столетието на пълна победа на Католическата църква над обществените дела, на него се
Схоластиката се утвърдила като водещ богословски метод от 11 век, следвайки кредото на Анселм „Вярвам, за да мога да разбера“. Архиепископът на Кентърбъри не противопоставял вярата на разума, защото след като доказал, че Бог реално съществува, то Всевишният бил господар на нашият разум и единственият начин да Го познаем е само чрез вярата. Известно негово произведение е и „Защо Бог стана човек“, посветен на папа [[Урбан II]]. Книгата е една от най-добрите християнски апологии на вярата. В нея Анселм блестящо защитава ортодоксалната християнска Троица от нападките на ислямските богослови. Книгата обяснява смисъла на Боговъплъщението и защо след човешкото падение пред Бога не остава друга възможност за помирение с човека, освен приемането на човешки образ
* {{cite book |title=
▲== Използвана литература ==
* {{cite book |title=
▲* {{cite book |title= ''Антология на Средновековната философия''|last= Радев|first= Ради (съст.)|authorlink= |coauthors= |year= 1986|publisher= Наука и изкуство|location= София|isbn= |pages= |url= |accessdate=}}
== Източници ==
|