Едмунд Хусерл: Разлика между версии

| описание = германски философ

| роден-място = [[Простейов|Просниц]], [[Австрийска империя]]

| починал-място = [[Фрайбург]], [[Германия]]

Хусерл е роден в [[Моравия]], част от [[Австрийската империя]]. Преди да се отдаде на философията, която според него трябва да се превърне в точна наука, изучава астрономия в Лайпцигския университет при A. Mayer, Вилхелм Вунд, C. Neumann, след което и [[математика]] при [[Карл Вайерщрас]].

Идеите на Вайерщрас могат да се обобщят така: необходимо е да се намерят и изразят изначалните корени и първоначала, аксиоми, от чиято основа се конституира и дедуцира цялата система от анализи в математиката. През 1886 г. Хусерл приема протестантската вяра, а в периода между 1886 и 1887 г. слуша лекции в Хале при Карл Щумпф по философия.

Хабилитационният труд на Едмунд Хусерл е озаглавен „За понятието за число. Психологически анализ“. Интересно е, че в ранните си произведения Хусерл се придържа към линията на психологизма, която остро започва да критикува в „Логически изследвания“ и голяма част от по-късните си произведения. На 6 август 1887 г. Хусерл се жени за Малвина Щайншнайдер, а през 1891 г. излиза първото му основно произведение — „Философия на аритметиката“. Трудът е остро критикуван от Готлоб Фреге, според който Хусерл неправилно примесва психологията с логиката.

Към 1893 г. Хусерл все още е ориентиран към проблеми, свързани с математиката и дори замисля книга, посветена на проблема за пространството; влияние върху мисленето му по онова време започва да оказва ученик на Франц Брентано — Карл Щумпф, и неговото произведение „Психология на звука“.

Към 1895-1897 г. Хусерл започва да приема позиция, която изцяло критикува т.нар. „психологизъм“ в логиката, и постепенно започва работа върху „Логически изследвания“ (1900-1901). От началото на XX век датира и интересът на Хусерл по отношение на проблемите, свързани със структурата на съзнанието; терминът 'феноменология' Хусерл започва да употребява постепенно именно към 1905 г., след излизане на „Логически изследвания II“. Проблемите, които продължават да го вълнуват през този период са основно: за възприятието, фантазията и вътрешното съзнание за време. Тогава се появява и интересът към традицията на немския идеализъм (И. Кант), както и английският емпиризъм (Лок, Хюм). През 1906 г. Хусерл става [[професор]] първо в [[Гьотинген]], а после във [[Фрайбург]].

Заради [[евреи|еврейския]] си произход (макар през 1886 г. да приема [[лутеранство]]то) попада под удара на антисемитските закони и през 1936 г. е отлъчен от преподавателския корпус. Води лекции във [[Виена]] и [[Прага]].

Хусерл си поставя амбициозната задача да превърне [[философия]]та в точна наука. За целта той се нуждае от (1) абсолютна основа и (2) изследователски метод, позволяващ напредък на изследването.

Веднъж намерен фундаментът, обаче остава да се намери и методът за изграждане на точна наука.

Поставяйки в основата на тази наука идеята за ''cogito'', в центъра на изследванията на Хусерл по необходимост застава съзнанието. Както във „Феноменология на духа“ на [[Хегел]], Хусерл възприема понятието феноменология за своята наука занимаваща се със съзнанието (една от малкото прилики между двамата).

По примера на [[Платон]] Хусерл нарича същности универсалните структури, които феноменологията трябва да изолира на базата на ''cogito''. Като възприема една от най-старите концепции във философията, Хусерл заявява принадлежността си към философската традиция, чиито цели има намерение да осъществи. Ако философията е проект за разкриване на рационалната структура на света, то феноменологията е тази, която разполага със средствата за реализиране на този проект.

За да разреши този парадокс, Хусерл предлага идеята за ''епохе'' (от гръцки: εποχη), която принадлежи на същата философска традиция. Този термин използвали скептиците в смисъла на въздържание от оценка. За Хусерл ''епохе'' се състои в отстраняването (по думите на самия Хусерл „поставянето в кавички“) на всичко частно, преживяно от съзнанието, след което ще остане само универсалната структура.

* ''Идеята за феноменологията. Пет лекции''. Плевен: ЕА, 1991