Тодор Павлов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Замяна на Шаблон:Биография инфо с Шаблон:Личност |
м корекции |
||
Ред 11:
| вложки = {{Личност/Философ
| регион = [[Западна философия]]
| епоха = [[Философия на XX век]]
| школа = [[Марксизъм]]
| интереси = [[Епистемология]]
| идеи =
| текстове =
Ред 19:
| повлиян =
| повлиял = }} {{Личност/Политик
| категория = философ
| партия = [[Българска комунистическа партия]]
| убеждения =
| институция1 = Депутат
| постове1 = {{Депутат-България|без заглавие=1|6в=1|1н=1|2н=1|3н=1|4н=1|5н=1|6н=1}}
| известен-с =
| отличия =
}}
Ред 31:
== Биография ==
Тодор Павлов е роден на [[14 февруари]] [[1890]] г. в [[Щип]] (тогава [[Османската империя]]) в семейството на учителя [[Димитър Павлов (общественик)|Димитър Павлов Грозданов]]. През [[1914]] г. завършва висше образование в [[Софийския университет]] по специалност [[философия]] и [[педагогика]], след което преподава като учител в [[Казанлък]] (1914-1919), [[Лом]], [[Ихтиман]] и [[Бяла черква]].
През [[1919]] г. става член на [[БКП]]. През 1922–1923 г. е главен редактор на прокомунистическия вестник „Младеж“. През лятото на 1923 г. е арестуван, но по-късно е освободен. През 1924 г. е избран в ръководството на легалната [[Партия на труда (България)|Партия на труда]] и в Централния комитет на нелегалната комунистическа партия.
След [[Атентат в църквата „Света Неделя“|атентата в църквата „Света Неделя“]] от [[16 април]] [[1925]] г. е арестуван и осъден на 12
На [[9 септември 1944]] г. с решение на НК на [[Отечествения фронт]] и постановление на правителството е назначен за [[регент]] на Царство България. Като регент упражнява всички права, застъпени в Търновската конституция, включително и да назначава и уволнява висшия команден състав на армията.
През януари 1945 г. е избран за почетен председател на [[Македонския научен институт]] заедно с [[Димитър Влахов]]. Участва в списването на „[[Македонска мисъл]]“ и защитава проюгославски и промакедонистки идеи<ref>Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 - 1947), МНИ, София, 2006, стр.375, 377, 386.</ref>.
Ред 45:
Член на Централния комитет на [[БКП]] от 1957 до 1977 г., член на Политбюро на ЦК на БКП от 1966 до 1976 г., 2 пъти член на Президиума на [[Народното събрание]] (1947-1954 и 1962-1971).
Председател е на [[Българската академия на науките]] в периода 1947-1962 г.<ref>[http://www.bas.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0018&g= Исторически раздел] на страницата на БАН.</ref>, директор на Института по [[философия]] на БАН (1949-1952 и 1960-1977), почетен председател на [[Съюза на българските писатели]].<ref>„Речник на българската литература“, 3 том, ИК на БАН, София, 1982, стр. 8-9.</ref> Два пъти пъти е „Герой на социалистическия труд“ (1960 и 1965) и веднъж „Герой на Народна република България“ (1970).
== Източници ==
| |||