Режим на пълномощията: Разлика между версии

[[Файл:Alexander-von-Battemberg.jpg|thumb|right|300px|Княз Александър I]]

'''Режимът на пълномощията''' ([[1881]]-[[1883]]) е оглавяван от княз [[Александър I Батенберг]] режим в [[Княжество България]], установен с държавен преврат на [[27 април]] [[1881]] година. По време на него [[Търновската конституция]] е отменена и в страната действат военновременни закони.

 

От самото начало на управлението си, княз Александър не одобрява [[Търновската конституция]], тъй като смята, че прекалено ограничава правомощията му и предоставя ненужно широки граждански свободи. Това естествено го противопоставя на [[Либералната партия]], която е основен идеолог на Конституцията.

 

Великото Народно събрание се събира на [[1 юли]] [[1881]] година в [[Свищов]]. Князът прочита изявление, в което иска извънредни властови пълномощия (оттам името на режима) за следващите 7 години. Декларацията е приета с овации, без обсъждане. Князът получава правото да управлява с укази, а след изтичането на седемгодишния период - да свика Велико Народно събрание, което да приеме изменения в Конституцията.

 

Първото правителство, което князът съставя, не включва представители на [[Консервативната партия]], макар че тя подкрепя действията му. Деятелите на Либералната партия са подложени на преследване, вследствие на което почти всички емигрират (най-вече в [[Източна Румелия]]) или са интернирани. В партията се оформят две крила - умереното, начело с [[Драган Цанков]], е склонно да приеме определени промени в Конституцията, ако тя бъде възстановена; крайното крило, водено от [[Петко Каравелов]], иска пълно възстановяване на основния закон. Каравелистите издигат лозунга "Има Конституция - има княз. Няма Конституция - няма княз."

 

Правителството натоварва професор [[Марин Дринов]] със задачата да помири либерали и консерватори, която е обречена от самото начало. Междувременно отношенията на консерваторите с Русия се влошават, защото те подкрепят австро-унгарския проект за железопътна мрежа в България.

 

Князът решава да избегне напрежението с Петербург и същевременно да запази подкрепата на консерваторите. На [[23 юни]] [[1882]] княз Александър образува правителство, начело с генерал [[Леонид Соболев]], и с участието на генерал [[Александър Каулбарс]] - и двамата руски офицери. Места в кабинета получават видни консерватори.

 

Скоро след това започват борби между руските генерали и дейците на [[Консервативната партия]]. В центъра на противоречието отново е железопътния въпрос. Генералите подкрепят руския проект, консерваторите - австро-унгарския. И двете страни започват да търсят подкрепата на либералите.

 

Под ръководството на княза, консерваторите започват преговори с либералите на [[Драган Цанков]]. В началото на август [[1883]] те подписват споразумение, според което Консервативната партия поема ангажимент за възстановяване на Конституцията, а цанковистите - да приемат мерки за изменението ѝ. Князът възлага на Цанков министър-председателския пост, начело на ново правителство, съставено от умерени либерали и консерватори. Приет е проектът на Австро-Унгария за строителство на железопътната мрежа на България. На [[5 декември]] [[1883]] е прокаран Закон за изменение и допълнение на Конституцията.

 

В това време отстранените от власт руски генерали се съюзяват с крайните либерали на Каравелов и подемат кампания срещу правителството. На проведените през май [[1884]] избори, каравелистите удържат пълна победа. На княза не остава друг избор, освен да им възложи съставянето на правителство. То е формирано на 29 юни 1884, начело застава [[Петко Каравелов]]. Новата власт напълно възстановява Конституцията, с което окончателно се слага край на режима на пълномощията.

==Източници==

<references />

 

[[Категория:История на България (1878-1918)]]