Голямо сръбско преселение: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
добавки по ен: |
|||
Ред 1:
[[Файл:Seoba Srba 1690. Franc Juza.jpg|мини|246п|Сърбите пресичат Дунав през 1690 година]]
'''Голямото сръбско преселение''' ({{lang-sr|Велике сеобе Срба}}) е общо наименование на две [[Миграция (хора)|преселнически вълни]] на [[сърби]] от [[Османска империя|Османската империя]] в [[Хабсбургска монархия|Хабсбургската монархия]]. Те протичат около 1690 и 1739 година във връзка с [[Австро-турски войни|Австро-турските войни]].
Голямото преселение е част от продължителен процес на сръбска миграция към хабсбургската територия, започнал със завладяването на [[Сръбско деспотство|Сръбското деспотство]] в средата на XV век и усилил се след 1630 година, когато Хабсбургите започват активно да насърчават заселването по [[Военна граница|Военната граница]].
== Първа вълна (1689-1892) ==
▲Процесът на изселване на [[сърби]] и [[българи]] в посока [[север]]-[[юг]] /във [[Военна граница|Военната граница]]/ за [[период]]а [[15 век|15]]-[[18 век]], по време на [[Османско робство|Османското робство]], е постоянен. [[Сърби|Сръбски]]те преселения /основно по [[път]]я [[Косовска Митровица|Митровица]] - [[Чачак]] - [[Белград]] - [[Нови сад]]/ от [[средновековни сръбски земи|средновековните сръбски земи]], [[Санджак (област)|Рашка]] и [[Косово]] са основно в [[Срем (област)|Срем]] и [[Бачка]], но има значителни и в [[Банат]], [[Славония]] и [[Бараня]], а [[българи|български]]те са от [[българско землище|българските земи]] по [[долина]]та на [[Велика Морава|Морава]] /през [[Поморавие (регион)|Поморавие]]то/ към [[Белград]] и [[Банат]] ([[банатски българи|банатските българи]]).
[[Файл:Great serb migration.png|мини|246п|Областите с по-значително заселване на сърби през 1690 година (в синьо)]]
Успешното хабсбургско настъпление на [[Балкани]]те през 1688-1689 година, по време на [[Австро-турска война (1683-1689)|Австро-турската война]] от 1683-1689 година, предизвиква бунтове сред местните християни, които подпомагат или се присъединяват към хабсбургските войски.<ref>{{cite book |last= Иванов |first= Йордан |authorlink= Йордан Иванов |title= Българите в Македония. Издирвания и документи за тяхното потекло, език и народност с етнографска карта и статистика, София. |year= 1915, 1917 |publisher= документ № 62 | lang = bg}}</ref> След поражението при [[Качаник]] хабсбургските войски се изтеглят на север и в [[Белград]] се струпват голям брой бежанци.
<references />▼
Император [[Леополд I (Свещена Римска империя)|Леополд I]] разрешава на бежанците да пресекат границата и да се заселят на хабсбургска територия, а печкият патриарх [[Арсений III]] е признат за техен водач и получава титлата помощник-войвода (оттам идва и наименованието на областта [[Войводина]]).<ref>{{cite book | last = Pavlowitch | first = Stevan K | year = 2002 | title = Serbia: The History Behind the Name | publisher = C. Hurst & Co. Publishers | location = | pages = 20 | isbn = 9781850654766 | url = http://books.google.bg/books?id=0_3Wt46vBv8C&pg=PA20&hl=bg#v=onepage&q&f=false | lang = en}}</ref> Бежанците от тази върна се установяват не във Войводина, голяма част от която остава под османска власт и вече има значително сръбско население,<ref>{{cite book | last = Popović | first = Dušan J | year = 1990 | title = Srbi u Vojvodini, knjiga 1 | publisher = | location = Novi Sad | pages = 212 | isbn = | lang = sr}}</ref> а главно в западната част на [[Унгария]], на север до [[Комарно]] и [[Сентендре]], който дълго след това е със сръбско мнозинство от населението.<ref>{{cite book | last = Kicošev | first = Saša | coauthors = Drago Njegovan | year = 2010 | title = Razvoj etničke i verske strukture Vojvodine | publisher = | location = Novi Sad | pages = 14 | isbn = | lang = sr}}</ref>
== Втора вълна (1737-1739) ==
{{раздел-мъниче}}
Друго по-малко преселение на сърби от Хабсбургската монархия става през 1739 година, когато [[Хабсбургска Сърбия]] е отново завладяна от османците след двадесетгодишно хабсбургско управление. Повечето бежанци от тази вълна се установяват в областта [[Срем]].
== Численост на преселниците ==
Въпросът за числеността на преселниците е според, поради ограничените първични източници и политическите спекулации с него. В сръбската историография е наложено числото 37 хиляди семейства — то се основава на манастирска хроника от [[Шишатовацки манастир|Шишатовацкия манастир]], писана около 1718 година.<ref>{{cite book | last = Malcolm | first = Noel | year = 2002 | title = Kosovo — a short history | publisher = Pan Books | location = London | pages = 161 | isbn = | lang = en}}</ref> Изхождайки от този брой на семействата различни автори оценяват броя на преселниците между 60 хиляди<ref>{{cite book | last = Popović | first = Tatjana | year = | title = Prince Marko: the hero of South Slavic epics | publisher = | location = | pages = 28 | isbn = | lang = en}}</ref> и 400-500 хиляди (разглеждайки семействата като цели [[Задруга|задруги]]).<ref>{{cite book | last = Picot | first = A.E. | year = 1873 | title = Les Serbes de Hongrie | publisher = | location = | pages = 75 | isbn = | lang = fr}}</ref>
В същото време самият патриарх Арсений III говори за „над 30 хиляди души“ през 1690 година и за „над 40 хиляди души“ през 1696 година.<ref name="Frantz">{{cite book | last = Frantz | first = Eva Anne | year = 2009 | title = Albanische Geschichte: Stand und Perspektiven der Forschung | publisher = | location = | pages = 238 | isbn = | lang = de}}</ref> През 1703 година кардинал [[Леополд фон Колонич]], който е склонен да преувеличава размера на преселението, говори за над 60 хиляди души.<ref name="Frantz"/>
Според някои български автори, масовото изселване на сърбите в края на XVII век поставя началото на заселване на [[българи]] в [[Поморавие]]то.<ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= Населението по долината на Велика Морава |year= 1918 |publisher= Държавна печатница | lang = bg}}</ref>
== Бележки ==
▲<references />
[[Категория:Сърбия през Новото време]]
[[Категория:
[[Категория:История на Унгария]]
[[Категория:История на Хърватия]]
| |||