Уикипедия

Ориген: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м корекции
Ред 3:
| име-оригинал =
| категория = философ
| описание = християнскиегипетски теолог и философ
| портрет = Origen.jpg
| портрет-описание =
| роден-място = [[Александрия]], [[ЕгипетРимска империя]]
| починал-място = [[Тир (град)|Тир]], дн. [[ЛиванРимска империя]]
| вложки = {{Личност/Философ
| регион = [[Западна философия]]
| епоха = [[Антична философия]]
| школа =
| интереси = [[Теология]]
| идеи =
| текстове =
Ред 49:
* Схолите са кратки бележки върху различни места от Свещеното Писание. От тях са запазени на гръцки език малки откъслеци и в превод на латински език от Руфин Аквилейски.
* Беседите са богослужебните проповеди на Ориген. Те са обхващали почти цялото Свещено Писание. Тълкуванието на Писанието в беседите се отличава със своята достъпност и е приспособено за разбиране от по-голям кръг слушатели. В тях се изяснява предимно нравственият смисъл на Писанието. Алегоричният метод се употребява рядко, главно в случаите, когато текстът не съдържа нравствено съдържание. От беседите са запазени също само откъслеци на гръцки език и в превод на латински език от Руфин Аквнлейски. Запазени са около 200 беседи, главно в превод на латински език на различни книги от Писанието, предимно върху Петокнижието на Мойсей.
* В Коментарите се прави научно тълкувание на Свещеното Писание. Ориген навсякъде различава два смисъла на Писанието: нисш, временен, буквален, и висш, вечен, духовен. Ориген си е поставял за задача да изясни втория смисъл - — висшия, духовния. В някои случаи той напълно отричал буквалния смисъл като съблазнителен. Според него дори евангелистите нерядко са скривали духовния смисъл във външна обвивка. Алегорическият метод на тълкуване не му пречел обаче понякога да прибягва към филологически, исторически и географски справки. Коментарите също не са запазени в цялост. Особено важни са откъслеците от коментарите на кн. Битие, на Песен на песните, на Евангелията според св. евангелисти Матей и Иоан и на посланието на св. ап. Павел до Римляни.
 
Ориген е оставил в схоли, беседи и коментари, според свидетелството на св. Епифаний Кипърски, тълкувания на цялото Свещеното Писание на Стария и Новия Завет с изключение на Откровението на св. Иоан Богослов. От това огромно книжовно богатство са запазени обаче само по-големи или по-малки откъслеци (Fragmenta, PG, t. 12—14).
Ред 71:
 
==Състоянието на текста на съчиненията на Ориген==
 
Достоверността на запазените откъслеци от съчиненията на Ориген на гръцки език не подлежи на съмнение. Същото обаче не може да се каже за латинските преводи на Руфин Аквилейски и блаж. Иероним на някои от Оригеновите съчинения. Преводите на Руфин представляват по-скоро преработка на оригиналния текст в духа на църковното учение от IV в. Руфин се е стараел да изправи съчиненията на Ориген и да отстрани в своите преводи всичко, което е могло да се сметне за неправославно. За тази цел той или изхвърлял тези места, които могли да изглеждат съблазнителни и които сам той смятал за злонамерени добавки, направени от еретиците, или правел допълнения към превеждания текст от други съчинения на Ориген, или изменял думите му в по-добрия смисъл, като правел незначителни поправки, които обаче дори изопачавали мисълта на Ориген: той изменял 2-3 думи, вмъквал или изхвърлял отрицанието, утвърдителната форма на речта обръщал във въпросителна или обратно. Затова използването на преводите на Руфин трябва да става с предпазливост.
 
Line 81 ⟶ 80:
 
===Учение за Сина Божи (Логоса)===
Учението на Ориген за второто лице на Св. Троица - — Син Божи (Логос) стои в тясна връзка с учението му за Бога Отца. Ориген пръв е изказал с всичката яснота мисълта за вечното раждане на Син Божи от Отца. Какво е това раждане по своята същност, остава тайна за човешкия ум. „Да се сравнява Бог Отец в раждането на Единородния Свой Син и даряването Му битие с какъвто и да било родител от човеците или другите същества, е и нечестиво, и беззаконие. Раждането на Сина е нещо изключително и достойно само за Бога. За него не можем да намерим никакво сравнение не само в материалния свят, но и в мисълта и в ума, така че човешката мисъл не може да разбере по какъв начин нероденият Бог става Отец на Единородния Син“. До мисълта за вечното раждане на Сина е довела Ориген идеята за неизменяемостта Божия. Като неизменяем, Бог винаги е Отец на Сина. Следователно, „това раждане е вечно и непрекъсващо се по подобие на това, както сиянието се ражда от светлината“. Раждането на Сина не трябва да се разбира не само в смисъл на акт, който има начало във времето, но и в смисъл на завършен акт. Раждането на Сина е процес, който вечно продължава, вечно се извършва. Затова според Ориген не можем да кажем „Отец от вечност е родил Сина“, а че той „вечно и непрекъснато ражда Сина“. В противен случай би се нарушила Божията неизменяемост.
 
Съвършено несъгласно е с разума и „нелепа басня е да се мисли, че Син е еманация от Отца, или че Отец се разделя — това е крайно нечестиво и безразсъдно“. Безтелесната природа Божия не може да се дели по същество. За предишните църковни отци и писатели, напр. св. Юстин Мъченик, Тертулиан и др., аналогия, която пояснява духовния характер на раждането на Сина, е било отношението на словото към мисълта. Ориген намирал тази аналогия за недостатъчна и не напълно правилна. Той я заменя със сравнение, което не съдържа никакви пространствени елементи. „Син се ражда от Отца, говори той, както желанието от мисълта“.
Line 95 ⟶ 94:
 
==Христологически и сотириологически възглед==
Син Божи, Който превъзхожда всички същества, унизил Себе Си и приел човешка природа, станал човек. Чрез Боговъплъщението в Иисуса Христа се съединили в ипостасно единство двете природи — Божествената и човешката. Затова Той е истински Син Божи и истински Син Човечески, т.е. Богочовек. Ориген пръв е употребил по отношение на Иисуса Христа този термин. Понеже Бог по Своята природа е чист Дух, Той не може пряко да се съедини с противоположната Нему природа — плътта. Затова, за да може Логосът да се въплъти, необходимо е било някакво посредстващо начало между Неговата Божествена природа и тялото, което Той трябвало да възприеме. За такова начало послужила душата. Като създадена по образ Божи, тя притежава способност да приема в себе си Божеството. Затова за въплъщението на Логоса било необходимо предварително да се съедини с разумна душа. Тя неотлъчно пребивавала в Словото Божие. Но като се съединил всецяло още от начало с една душа, Логосът не постъпил произволно. Той избрал именно тази душа затова, че от всички предшестващи души изключително само тя е могла да Го възприеме. Тя е била единствената душа, която не е била съгрешила, но от началото на света е горяла в нея неизменна любов към Бога и по своите добродетели била подобна на Логоса. Как са се съединили двете природи на Христа в една ипостас - — ипостаста на Бог Слово Ориген обяснява с желязото, поставено в огън. То приема огъня във всичките си пори. Затова нито металът може да се отдели от огъня, нито огънят от метала. Желязото става като че ли огън, така че, като се допираме до него, ние усещаме не свойствата на метала, а свойствата на огъня. Така и душата на Христа като че ли се сляла с Логоса. Според Ориген свойствата и външният вид на тялото съответстват на нравственото състояние на пребиваващата в него душа. Душата на Христа е напълно безгрешна. Затова тялото Му притежавало необикновена красота и съвършенства. За да примири тази мисъл с думите на пророк Исаия за страдащия и унизения Месия (53:1—3), Ориген приписва на тялото на Христа способност да изменя Своя вид в зависимост от нравственото състояние на тези, с които Той е бил в общение. Съединението на двете природи в Иисуса Христа е вътрешно, затова имало взаимодействие и общение на свойствата им. Според църковния историк Сократ Ориген именувал св. Дева Мария Богородица.
 
Според Ориген грехопадението на човека станало не в началото на съществуването на материалния свят, но в периода на досветовното падане на духовете. Разказът на кн. Битие за падането на Адам е алегорично изобразяване на грехопадението на цяла група същества — души, които впоследствие станали човеци. Грехът довел тези души в състояние на незнание, подчинил ги на сатаната и разкъсал съюза им с Бога. Логосът се въплътил, за да унищожи тези последици на греха, да изрази божествената истина в достъпна за разбиране от страна на човека форма. Затова в Своето учение и пример Христос се приспособявал не само към човека изобщо, но и към всеки човек поотделно. В своя пример и живот Той се приспособявал към способностите на човеците и на едни откривал в Себе Си повече Бога, а на други изглеждал повече Човек. Иисус Христос изкупил човеците от властта на дявола, който ги владеел с право, понеже те доброволно му се подчинили. Затова Христос сключил договор с дявола и откупил от него човешкия род, като му предложил като откупна цена Своята душа. Дяволът се съгласил, понеже разбирал, че душата на Христа е по-ценна от душите на всички човеци. Като предложил на сатаната такова условие, Христос го измамил. Планът на изкуплението бил скрит от него. Затова сатаната, като противодействал на Христа, всъщност сам помагал за осъществяването на Неговия план. За да победи смъртта, Христос трябвало да претърпи страдания и кръстна смърт. Като не знаел това, но като виждал, че Христос разколебава неговата власт над човеците, дяволът подготвял чрез Юда и ожесточените юдеи Неговата смърт, като се надявал да задържи в ада в своя власт душата Му. Но като убил безгрешния Човек, той превишил своята власт и я загубил завинаги. Христос като победител слязъл в ада, победил смъртта, освободил човеците от властта на дявола и възкръснал. Със смъртта си Христос не само е изкупил падналото човечество от дявола, но го е и примирил с Бога. Примиряването е било възможно само чрез жертва. Сам човек не е можел да принесе себе си в изкупителна жертва, понеже е грешен, а е била нужна безгрешна жертва. Затова само смъртта на безгрешния Христос е могла да примири човеците с Бога. Изкупителното дело на Христа има универсално значение. Неговите плодове не се ограничават само върху човешкия род, а се простират и над ангелите, дори и над злите духове.
Line 111 ⟶ 110:
* [http://www.chudesa.net/?p=statia&statiaid=2134 Ориген, Библията и прераждането]
 
[[Категория:Християнски теолози]]▼
[[Категория:Древногръцки философи]]
▲[[Категория:Християнски теолози]]
[[Категория:Александрийска богословска школа]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Ориген“.