Панславизъм: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→Произход и развитие: препр |
конкретно поискан източник |
||
Ред 17:
За пръв път терминът панславизъм е използван от чешкия учен Ян Херкел през 1826 г. Повлияни от военните успехи на [[Руската империя]], много славянски активисти свързват мечтите си за [[еманципация]] спрямо властващите германци, австрийци и османци с помощта на [[Санкт Петербург]]. Други, като чеха [[Палацки|Ф. Палацки]], се надяват Австрийската империя да стане федерация на славяни, австрийци и унгарци. След нейното преобразуване само в [[Австро-Унгария]] той променя възгледите си.
В самата [[Русия]] в края на 1830-те год., основно в трудовете на М. П. Погодин, се развиват идеите за превъзходството на славяните над
В края на XIX в. панславизмът в Русия значително губи популярност. Едва преди Първата световна война той отчасти се възражда под формата на [[неославизъм]]. Руските неослависти начело с граф В. Бобрински заедно с активисти от други славянски страни (чеха К. Крамарж, словенеца И. Грабар и др.) провеждат славянски конгреси в [[Прага]] (1906) и [[София]] (1910) с цел да се постигне междуславянско сближение пред лицето на евентуалната немска заплаха.
Революционните събития от 1917 г. обаче погребват за дълги години идеите на панславизма в Русия. Те се изваждат от нафталина едва по време на [[Великата отечествена война]]. През август 1941 г. в [[Москва]] се учредява Всеславянски комитет. В [[САЩ]], [[Великобритания]], [[Канада]] и др. започват да се създават славянски комитети с участието на комунисти от славянски произход. През 1946 г. в [[Белград]] се провежда Всеславянски конгрес с участието на делегати от всички славянски страни, но след изострянето на отношенията между [[СССР]] и [[Югославия]] всички славянски комитети прекратяват дейността си.
| |||