Алън Сокал: Разлика между версии

| образование = [[Харвард]] (бакалавриат)</br>[[Принстънски университет|Принстън]] (докторантура)

| работил-в = [[Университет „Ла Сапиенца“]]</br>[[Нюйоркски университет]]</br>Национален автономен университет в Никарагуа</br> [[Лондонски университетски колеж]]

Сокал получава бакалавърска степен от [[Харвард]]ския колеж през [[1976]] г. и докторска степен в [[Принстънски университет|Принстън]] през [[1981]] г.

През [[1996]] г. той решава да провери, дали [[постмодернизъм|постмодерното]] културно списание „Social Text“ ще публикува какъвто и да е предложен от него материал, който изглежда ''„ласкаещ идеологичните (пред)убеждения на редакторите“''. Алън Сокал предава за публикация напълно безсмислена статия, озаглавена ''„Transgressing the Boundaries: Toward a Transformative Hermeneutics of Quantum Gravity“'' (''„Престъпвайки през границите: Към една трансформативна херменевтика на квантовата гравитация“'').<ref>{{cite journal | author= Sokal A. | title =Transgressing the Boundaries: Toward a Transformative Hermeneutics of Quantum Gravity |year= 1996 | journal = Social Text |volume= 46/47| pages= 217–252| doi =10.2307/466856 | issue= 46/47 | jstor=466856}} {{ref-en}}</ref><ref>[http://www.physics.nyu.edu/faculty/sokal/transgress_v2/transgress_v2_singlefile.html Transgressing the Boundaries: Toward a Transformative Hermeneutics of Quantum Gravity] {{ref-en}}</ref>

Списанието наистина го публикува, и тогава Сокал разкрива измамата в друго списание — „Lingua Franca“<ref>{{cite journal | author= Sokal A. | title = A Physicist Experiments with Cultural Studies | journal = Lingua Franca|year= 1996 | pages= 62–64 | url=http://www.physics.nyu.edu/faculty/sokal/lingua_franca_v4.pdf}} {{ref-en}}</ref>, където цитира и [[Ноам Чомски]], който разисква необходимостта да се служи на [[либерализъм|лявата]] и социалната наука чрез [[интелект|интелектуални аргументи]], основаващи са на [[разум]]а. Сокал отговаря на левичарската и постмодернистка критика, която се надига срещу неговата измама като казва, че мотивацията му е в това да ''„защити лявото от един моден сегмент в самото него“''. Аферата Сокал, заедно с книгата на [[Пол Грос]] и [[Норман Левит]] ''„Higher Superstition“'' може да се счита за началото на така наречените [[Научни войни]].

Сокал продължава своята критика като става съавтор, заедно с [[Жан Брикмон]], на книгата ''„Impostures Intellectuelles“'' (''„Интелектуални мошеничества“'', 1998), публикувана на английски като ''„Fashionable Nonsense: Postmodern Intellectuals' Abuse of Science“'' (''„Модни безсмислици: Интелектуалското постмодерно злоупотребяване с науката“'') (виж статията в Уикипедия [[Интелектуални измами]]). Английското издание съдържа немалко промени. Трудно е да се каже, че то е просто превод на френския оригинал. Махната е главата за [[Анри Бергсон]] и са добавени редица обяснения. Все пак книгата в цялост, като текст и полагания, остава същата — тя обвинява дадени учени за това, че използват научни и математически термини неправилно и неадекватно, и че са поддръжници на една силна тенденция и дори план за отричане на ''„стойността на истината“''.

Книгата получава смесени оценки, някои от които са изразяващи похвала за усилията на авторите<ref>{{Cite web | author = Richard Dawkins | title = Postmodernism disrobed | journal = Nature | volume = 394 | issue = 6689 |date=July 1998 | pages = 141&ndash;143 | doi = 10.1038/28089 | url = http://www.physics.nyu.edu/sokal/dawkins.html|bibcode = 1998Natur.394..141D }} {{ref-en}}</ref>, други са по-сдържани, а трети разкриват несъответствията на текстовете и критикуват авторите за невежество в дадени области на науката и за взимане на нещата тотално извън техния адекватен контекст.

Докато книгата е приета с аплодисменти в [[Англия]], без съмнение поради старата „любов“ на англичаните към французите, и е похвалена за това, че показва как всъщност модерната френска философия е ''„един заряд от стари глупости“'', то във [[Франция]] нещата се възприемат по-скоро от друг ъгъл. Робeр Мажори пише в ''[[Либерасион]]'' за двамата автори, че са „оперирани от хумор научни педанти, поправящи правописни грешки в любовни писма.“<ref>(фр) Maggiori R., [http://www.liberation.fr/sciences/1997/09/30/fumee-sans-feu_215386 Fumee sans feu], Liberation 09/30/1997 {{ref-fr}}</ref>