Уикипедия

Гостилица: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
факт
махам твърдения без източник; факт
Ред 45:
Съвременното местоположение на Гостилица е заселено към 15-ти век и от тогава е познато с името си, залегнало в стари турски данъчни документи - за първи път през 1430 г. е отбелязано на турски като ''Гостилджъ''. По време на робството гостиловци с труд и пот са си изкарвали прехраната, обработвайки бедната земя. През всичкото това време там са се раждали, живели и умирали само българи-християни и другоземец или друговерец не се е задържал или застоявал за по-дълго. Дори турският мюфтия на каазата в [[Севлиево]], към която се е числяла и Гостилица, е определял за свой наместник човек от селото, който събирал данъците и ги отнасял в града.
 
{{факт|В средата на 19-ти век, гостиловци получават разрешение да си направят голяма черква - "Света Богородица", построена през 1841 година(използвана и до днес) и отделно училище на "два ката". Когато, по настояване на [[Васил Левски|Левски]], Отец [[Матей Преображенски]] от близкото Ново село е дошъл в Гостилица да основава революционен комитет, първо влязъл в църквата и се разговорил с местния поп защо идва. Онзи го изгледал накриво и казъл язвително: "Намерил си село без кучета и си тръгнал без тояга!" Миткалото, обаче не му останал длъжен и бързо отвърнал: "Напротив! Сега виждам едно говорещо куче пред мене и смятам да се разправя с него!" Тази случка не е запомнена в селото, а е останала в спомените на известния търновски поборник [[Филип Симидов]], който вероятно я знае от разказа на Оче Матея. Изобщо, по време на националноосвободителните борби, гостиловци остават на страна. Въпреки, че най-големите битки през Априлското въстание се провеждат съвсем близко до селото (в Дряновския манастир е четата на поп Харитон и Бачо Киро, а на близо се сражава и Габровската чета на Цанко Дюстабанов), хората от Гостилица не са взели никакво отношиние, нито като пряко участие, нито като помощ. След разпръсването на оцелелите бунтовници от манастира, петима от тях, между които са известните поборници Христо Караминков-Бунито и поп Петко Франгов, през нощта минават край селото и похлопват на една крайна къща (на Илия Рокото), като стопанинът им дал храна и ги упътил къде да минат незабелязано от преследващата ги потеря.|2015|4|16}}
 
{{факт|Когато през жегите на август 1877 г. се решава с кръв свободата на България, в боевете на Шипка участва опълченецът Стойко Иванов от Гостилица. При бягането на турците пред руските войски, въоръжени гостиловски доброволци се сражавали с башибозуци в местността „Солашката“. Била е създадена организация за събиране на продоволствия и сено в селото, които са били предоставени на руската армия.|2015|4|16}}
 
{{факт|В следосвобожденскоя период хората от селото заживяват с възходящия темп на цялата страна. Участват в бурния политически живот при полагане на основите и строителството на нова свободна България. Селото влиза в обхвата на Търновския окръг (област), като част от Дряновската околия. Във времето на Съединението и Сръбско-българската война, гостиловци са в състава на 6-ти пехотен Търновски полк, който громи сръбския нашественик в най-кървавата битка на Нешков връх и при Пирот с мощна и вихрена атака "На нож!". В Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войни, мъжете от Гостилица се сражават храбро на всички фронтове, като дават около 60 свидни жертви. Те са свикани под знамената на славните 6-ти пехотен Търновски полк, 18-ти пехотен Етърски на негово величество царя полк и най-вече 20-ти пехотен Добруджански полк. Проливат кръвта си за делото на националното обединение в много битки и сражения (Бунар Хисар, Селиолу, Петра, Гечкенли, Люлебургас, Лозенград, Кървъв камък, Милевска планина, Тутракан, Букурещ, Гевгели и на много други места), проявяват чудеса от храброст и героизъм и заслужено спечелват признанието на командирите и другарите си. Наградени са с много медали и кръстове за войнска слава и те издигнаха авторитета на селото.|2015|4|16}}
 
{{факт|След злополучното приключване на Първата световна война за страната, гостиловци се хващат здраво на работа и селото бързо се разраства и увеличава населението си. Дава се силен тласък на земеделието и скотовъдството, откриват се няколко коларо-железарски работилници, ковачници, маслобойна, фурна, шивачници, и обущарници и са изградени четири воденици на Янтра, съответно: Райовата, Червенковата, Унгоровата и Фильовата, като последната представлява модерно за времето си хидротехническо съоръжение с висока бентова стена и "валцова мелница". Силно се развива строителството, изграждат се много къщи на 2 етажа, а в центъра на селото се оформя площад с няколко кръчми и бакалски магазини (на Йордан Димов, на Димитър Унгоров, на Иван Калпазанов, на Иван Америката и др.). През 1935 г е създадена селската кооперация „Изгрев“ за доставка и продажба на промишлени стоки за населението.|2015|4|1}}
 
{{факт|По време на Втората световна война, гостиловски запасни са мобилизирани и изпратени с корпусите в Беломорска Тракия и Македония, където служат до септември 1944 г. Вземат участие в последната фаза на войната на страната на антихитлеристката коалиция и в боевете дават живота си 4-5 храбреци. През този период хората от селото остават настрана от изострените политически разпри и не допускат нито фашизиране, нито шумкарство. В местността "Саридаа" тогава е застреляна партизанката Стефана Цонева, която е преминавала с част от бягащите [[Партизанско движение в България|шумкари]], повечето от които са били избити при село Балван. Полицаят, убил това момиче, е работел в Гостилица, но не е бил местен жител.|2015|4|1}}
 
{{факт|Съветската военна окупация и последващата комунизация на страната, се отразяват и на развитието на селото. Брутални комунистически изстъпления, с жертви не е имало, но върху определени хора е оказван систематичен натиск и тормоз. Около 1950 година е направен неуспешен опит за колективизация на земята, но през 1957 г. тя е осъществена. През 1948-9 г. селото е електрифицирано, а малко по-късно и радиофицирано. След 1960 г. се пристъпва към централизирано водоснабдяване и благоустрояване, като основните улици и площади са регулирани и асфалтирани. Построени са и много обществени строежи, каквито са здравният дом, читалищната сграда, селският стадион, търговският комплекс, нова фурна с обществена баня и общежитие, административна сграда, детска градина, работилница към училището и редица постройки на кооперативното стопанство. През 1964-66 г. са положени "основите на промишленността" в селото, като е изграден цех за производство на кухненски прибори (лъжици, вилици, ножове), в който работят няколко десетки работника. По-късно той е преустроен за правене на военна електроника, а след 2000-та година е приватизиран и подготвен за производство на биогорива. Това създава нов съвременен облик на Гостилица, но от средата на петдесетте години на 20-ти век, за първи път в многовековната му история, селото започва да намалява прогресивно като брой на жителите си и вече е застрашено от обезлюдяване.|2015|4|1}}
 
== Забележителности ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Гостилица“.