{{факт|След управлението на [[петимата добри императори]], начело на [[Римската империя]] се възкачва пуническо-либийско-сирийската династия на [[Севери]]те. [[Септимий Север]] дори си позволява да издигне статуя на [[Ханибал Барка]] в Рим.|2015|4|22}}
{{факт|Доколко управлението на Северите е сполучливо е спорен въпрос, но след убийството на [[Александър Север]] от привърженици на новоиздигнатият за император [[Максимин Тракиеца]], настъпва хронична [[криза в Римската империя]], завършила с възкачването на император [[Диоклециан]]. Времето налагало и изисквало реформи и най-вече радикална политическа промяна.|2015|3|30}}
{{факт|Първият който се наел с провеждането на подобна политика бил [[Константин Велики]]. По този начин се стигнало до издаването на т.нар. [[Медиолански едикт]], премахването на [[тетрархия]]та, централизацията на имперската власт, след което е приет [[символа на вярата]], а за нова християнска столица като [[Нов Рим|Новият Рим]] е издигнат на мястото на [[Византион]] - [[Константинопол]].|2015|3|30}}
{{факт|Целият [[4 век]] е време разделно за [[гръко-римски свят|гръко-римският свят]]. На практика държава и църква остават разделени. Едва по времето на [[Теодосий Велики]] християнството се налага за [[официална религия]]. Предходно, [[Юлиан Отстъпник]] прави несполучлив опит за връщане към [[езичество]]то, като дори обмислял възстановяването на [[Йерусалимски храм|Йерусалимския храм]]. Сред най-великите апологети на християнизацията е [[Йоан Златоуст]] известен със своите проповеди [[срещу юдеите]], а на запад - [[Августин от Хипон]]. В крайна сметка процесът е завършен едва по време на управлението на [[Юстиниан Велики]].|2015|3|30}}
