Комисия по досиетата: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: '''Комисия по досиетата''' (официално име '''Комисия за разкриване на документите и за обявяван... |
История |
||
Ред 1:
'''Комисия по досиетата''' (официално име '''Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия''') е независим държавен орган, който осъществява политиката на Република България за разкриването, обявяването и съхраняването на документите на [[Държавна сигурност]] и разузнавателните служби на Българската народна армия, създаден със специален закон в края на 2006 г.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://lex.bg/bg/laws/ldoc/2135540283 | заглавие = Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия | достъп_дата = 20 април 2015 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = | език = | цитат = }}</ref>
== История ==
Въпросът с достъпа до архивите на Държавна сигурност е един от най-спорните по време на [[Преход на България към демокрация и пазарна икономика|прехода на България към демокрация]]. На [[Кръгла маса в България|Кръглата маса]] опозицията поставя въпроса, но не настоява и предприетите в същото време тайни действия по прочистването им не са разкрити. <ref name = ag>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://agentibg.com/index.php/bg/2014-02-19-06-31-22/2014-02-19-06-32-15 | заглавие = История | достъп_дата = 30 април 2015 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = agentibg.com| език = | цитат = }}</ref>. Законодателни стъпки по регламентиране на достъп до архивите се предприемат още от [[7 Велико народно събрание]], но те стигат до сформиране на парламентарна комисия, оглавена от [[Георги Тамбуев]]. Пред тя да представи доклад през април 1991 г. във в. „Факс“ е публикуван списък с 33 имена на народни представители под заглавието „Списък на доносниците във ВНС“<ref name = ag/><ref name = com>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.comdos.bg/Историческа_справка | заглавие = Историческа справка | достъп_дата = 30 април 2015 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = comdos.bg| език = | цитат = }}</ref>.
През 1992 г. е образувано дело за унищожаване архивите на ДС. О.з.генерал [[Атанас Семерджиев]] и о.з. генерал [[Нанка Серкеджиева]] са обвинени за унищожаването на 144 235 досиета на бившата ДС<ref name = com/>.
През 1994 г. е прието решение, че документите на Държавна сигурност не представляват държавна тайна, но от него няма директни последици, защото липсва процедура за достъп, а и архивите са разпръснати: голяма част продължава да се съхранява в МВР, а друга в сформираните след 1989 г. нови специални служби<ref name = ag/>.
Първи опит за реално отваряне на досиета е направен след [[Политическа криза в България (1996-1997)|политическата криза през 1997 г.]], когато парламентът приема „Декларация за национално спасение“ и ''Закон за достъп до документите на бившата ДС'', с който се създава комисия, оглавена от министъра на вътрешните работи [[Богомил Бонев]]. Изготвен е списък с 93 имена на сътрудници на ДС, но в парламента са обявени само 23 след решение на [[Конституционен съд на България|Конституционния съд]]<ref name = ag/>.
Втори опит е направен през 2001 г., когато законът от 1997 г. претъпява значителни поправки и за първи път в него е включено разкриване на сътрудниците и на Разузнавателното управление на Генералния щаб на Българската народна армия. Създадена е нова комисия, в която всяка от парламентарно представените политически партии има свой представител, оглавена от [[Методи Андреев]], депутат от СДС. След идването на правителството на Симеон Сакскобургготски обаче дейността на комисията е затруднена от министъра на вътрешните работи [[Георги Петканов]]. През април 2002 г. е приет ''Закон за защита на класифицираната информация'', с който се отменя предходния закон за достъп до архивите на ДС и се прекратява дейността на комисията. В новия закон документите на ДС са обявени за класифицирана информация, но въпреки че са предвидени разпоредби за декласификация (разсекретяване), нито една специална служба не разсекретява архиви на ДС<ref name = ag/><ref name = com/>.
През лятото на 2006 е постигнат политически консенсус за отварянето на архивите, след като избухва скандал след решението на министъра на вътрешните работи [[Румен Петков]] да се разсекретят подбрани досиета. Лидерите на тройната коалиция Симеон Сакскобургготски, Ахмед Доган и Сергей Станишев са принудени да приемат политическо решение и през декември 2006 г., броени дни преди приемането на България в Европейския съюз, е приет ''Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия'', който съдържа най-широкото поле на приложение от всички дотогавашни, като включва оповестяването на сътрудниците на ДС не само в изпълнителната, законодателната и съдебната власт, но също така и в медиите и редица други обществени сектори<ref name = ag/>.
През 2007 г. парламентът избира и нова комисия с председател [[Евтим Костадинов]], депутат от БСП. Една от най-важните разпоредби в новия закона е архивите на тоталитарните комунистически служби от различните държавни институции и служби да бъдат предадени под контрола на новата комисия. Комисията успява в кратки срокове да изгради Централизиран архив в Банкя, който започва работа през февруари 2011 г.
== Източници ==
| |||