Вируси: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 82.103.94.142 (б.), към версия на Izvora
Редакция без резюме
Ред 19:
== История на изследванията ==
[[Файл:Mwb in lab.JPG|дясно|мини|[[Мартинус Бейеринк]] в лабораторията си през 1921 г.]]
През 1884 година френският микробиолог [[Шарл Шамберлан|Шарл]] щамбелдрън
През 1884 година френският микробиолог [[Шарл Шамберлан]] изобретява филтър, чиито пори са по-малки от размера на [[бактерии]]те. С него той успява да премахне бактериите напълно от разтвор, първоначално съдържащ бактерии.{{hrf|Shors|2008|76-77}} През 1892 година руският биолог [[Дмитрий Ивановски]] използва такъв филтър, за да изследва патогена, известен днес като [[вирус на тютюневата мозайка]]. Експериментите му показват, че раздробени извлек от листа на инфектирани тютюневи растения остават заразни и след филтриране. Ивановски предполага, че инфекцията може да е причинена от [[токсин]], произвеждан от бактерията, но не доразвива тази идея.{{hrf|Collier|1998|3}} По това време се смята, че всички патогени могат да бъдат задържани от филтър и отглеждани в хранителна среда.{{hrf|Dimmock|2007|4}}
 
През 1884 година френският микробиолог [[Шарл Шамберлан]] изобретява филтър, чиито пори са по-малки от размера на [[бактерии]]те. С него той успява да премахне бактериите напълно от разтвор, първоначално съдържащ бактерии.{{hrf|Shors|2008|76-77}} През 1892 година руският биолог [[Дмитрий Ивановски]] използва такъв филтър, за да изследва патогена, известен днес като [[вирус на тютюневата мозайка]]. Експериментите му показват, че раздробени извлек от листа на инфектирани тютюневи растения остават заразни и след филтриране. Ивановски предполага, че инфекцията може да е причинена от [[токсин]], произвеждан от бактерията, но не доразвива тази идея.{{hrf|Collier|1998|3}} По това време се смята, че всички патогени могат да бъдат задържани от филтър и отглеждани в хранителна среда.{{hrf|Dimmock|2007|4}}
 
През 1898 година нидерландският микробиолог [[Мартинус Бейеринк]] повтаря експериментите на Ивановски и остава убеден, че филтрираният разтвор съдържа нов вид патоген.{{hrf|Dimmock|2007|4-5}} Той установява, че той се мултиплицира само в клетки, които се делят, но експериментите му не показват патогенът да е съставен от частици, поради което той го нарича ''contagium vivum fluidum'' (разтворим жив микроб) и ''virus'', общо наименование на патогените, използвано през 18 век.{{hrf|Collier|1998|3}} Бейеринк смята, че вирусите са течни, но тази теория е отхвърлена по-късно от [[Уендъл Стенли]], който доказва, че те са частици.{{hrf|Collier|1998|3}} По същото време, през 1899 година, германският бактериолог [[Фридрих Льофлер]] провежда подобен експеримент с инфекция на [[шап]] и също стига до извода, че става дума не за токсин, а за възпроизвеждащ се патоген.{{hrf|Collier|1998|3}}