Война за Гран Чако: Разлика между версии

'''Войната за Гран Чако''' ([[1932]]-[[1935]]) -е военен конфликт между [[Парагвай]] и [[Боливия]] за северната част на областта ''[[Гран Чако]]'', която по това време погрешно е смятана за богата на петролни залежи.

През [[1928]] г. излизат предполагаеми данни за богати залежи на [[петрол]] в областта. Две американски корпорации -– [[Стандарт Ойл]] и [[Шел Ойл]] -– влизат в остър конфликт коя да разработва бъдещите залежи. Първата компания подкрепя Боливия, а Шел Ойл -– Парагвай.

В края на 20-те години на 20 век започват погранични сблъсъци, а самата война е обявена на [[10]] [[май]] [[1933]] г. Интересно е, че на страната на боливийците участват 120 емигрирали германски офицери, сред които командващиякомандващият на боливийските войски [[Ханс Кундт]]. На парагвайска страна пък воюват 80 белогвардейски офицераофицери, емигрирали от царска Русия, сред които и началниканачалникът на Генералния щаб на парагвайската армия [[И. Беляев]].

Въпреки численото превъзходство на боливийската армия, парагвайците успяват да спрат настъплението на боливийците още през юли 1933, а на следващата година пренасят бойните действия на територията на Боливия. След няколко тежки поражения, нанесени от парагвайската армия на [[28]] [[октомври]] [[1935]] г., Боливия иска примирие и е подписан мирен договор. На [[21]] [[юли]] [[1938]] г. в [[Буенос Айрес]] е подписан окончателнияокончателният договор за границата между двете страни, съгласно който 3/4 от територията на Гран Чако остава за Парагвай. Във войната загиват над 100 000 души, 2/3 от които боливийци.