Разлика между версии на „Люк Бесон“

6002 байта изтрити ,  преди 4 години
Премахната редакция 6667642 на 130.204.114.72 (б.). Нарушение на авторските права – копирано от bgmamma
(Премахната редакция 6667642 на 130.204.114.72 (б.). Нарушение на авторските права – копирано от bgmamma)
 
==Биография==
Роден е на [[18 март]] [[1959]] г. в [[Париж]], [[Франция]].<ref name="nyti_LucB">{{Цитат уеб | заглавие = Luc Besson – Biography | автор = | труд = в-к [[Ню Йорк Таймс]] | дата = | достъп_дата = 05 януари 2015 | уеб_адрес = http://www.nytimes.com/movies/person/81731/Luc-Besson/biography | език = en | цитат = }}</ref>
 
Известният френски кинорежисьор, сценарист и продуцент Люк Бесон е роден в Париж на 18 март 1959 г. в семейството на инструктори по подводно гмуркане. Детството му преминава край Средиземно море, в Гърция и Югославия. Като малък мечтае да стане професионален гмуркач или специалист по делфините, но когато е 17-годишен преживява инцидент по време на дълбоководно спускане. Осъзнавайки, че привличащата го синя бездна вече не му е достъпна, Бесон се отдава с цялата си страст на новото си увлечение – киното. Гледа изключително много филми, снима и свои късометражки на Super-8, а едва 19-годишен посещава Холивуд, обещавайки си след време да го покори. След като се уволнява от казармата, в която служи цели 3 години, се препитава като асистент-режисьор. Заснема късометражния филм «Предпоследният» (L'Avant-dernier), а през 1984 г. дебютира с практически немия черно-бял пълнометражен филм «Последната битка» (Le Dernier Combat). Това е мрачна пост-пънк драма, чието действие протича в катастрофичното бъдеще. Лентата, в която Бесон за първи път заснема Жана Рено - своя «актьор-талисман», получава две награди на фестивала на фантастичното кино в Авориаз и еще десетки други по-маловажни отличия. Следващият проект на 26-годишния режисьор е постмодернистската драма »Метро» (Subway, 1985). заснета доста стилизирано. За разлика от жестоката урбанистична романтика във филмите на другото дете-чудо на френското кино -Лео Каракс, Бесон се специализира в мелодраматичните екшъни, чиито герои непрестанно преминават от една реалност в друга. През 1987-а излиза чудесният му автобиографичен филм „Синята бездна” (Le Grand Bleu), в който е разказана превъзходно историята за дружбата и съперничеството между двама професионални гмуркачи. През 1990 г. Бесон снима легендарния си филм «Никита» (La Femme Nikita/Nikita), представляващ невъобразима смес между динамизма на екшъна и сантименталността на мелодрамата. В крайна сметка се е получил образцов трилър, който несъмнено ще остави диря в исорията на киното. Филмът пробива дори на американския пазар и донася немалко приходи на своите създатели. Впоследствие в Холивуд бе направен римейк със заглавие „Терористката”. А персонажът, изигран от Жан Рено в «Никита», чистачът Виктор, се превръща в чернова към образа на инфантилния наемен убиец Леон от следващия суперфилм на Бесон «Leon/The Professional, 1994). Между тези два касови удара режисьорът реализира и един много личен некомерсиален проект — полнометражния документален филм «Атлантис» (Atlantis, 1991). А в «Леон», който е заснет в Ню Йорк , умопомрачителните престрелки в духа на филмите на Джон Ву се редуват с лирични сцени, които ни препращат към такива класики, като «Лолита» на Стенли Кубрик. През 1997 г. Бесон триумфира с фантастичния екшън «Петият елемент» (Fifth Element), идеята за който носи в себе си почти две десетилетия. Филмът е една от най-скъпоструващите френски продукции. Неговият бъджет възлиза на 90 млн. долара. През същата година Бесон продуцира и режисьорския дебют(Nil by mouth) на един от своите любими актьори Гари Олдмън. Следващата лента на Люк Бесон е амбициозният филм за Жана Дарк, излязъл през 1999 г. Главната роля в него играе Мила Йовович, която по това време е приятелка на режисьора. Лентата обаче няма успеха на предишните творби на Бесон. В последно време французинът се занимава предимно с продуцентска дейност. '''Нет Фокус'''
 
== Ф ==
 
==Кариера==