Калиграфия: Разлика между версии

[[Файл:Mifu01.jpg|thumb|250px|right|Образец на китайска калиграфия от времето на [[Сун|династия Сун]] (1051—1108), автограф на поета Ми Фу]]

 

 

Характерна черта на източноазиатската калиграфия е, че тя се изучава предимно от аристокрацията и то в продължение на много години, за да се постигне съвършенство. Това изкуство изисква максимална съсредоточеност и спонтанност при изпълнението и е подложено на въздействието на естетиката и практиката на [[дзен]] будизма, а в самия дзен тя е средство за медитация, път на познанието и духовно завещание на учителя <ref name=enc/>.

 

[[File:Caligrafia arabe pajaro.svg|thumb|120px|Зооморфна калиграма във формата на птица]]

==== Калиграми ====

Калиграмите са зооморфни, антропоморфни и фигурални композиции, съставени от букви. Най-често за тях се използват популярни фрагменти от Корана. Техният статут в ислямската артистична традиция е особен и богословите гледат на тях с подозрение, защото с тях дискретно се заобикаля забраната за изобразяване на живи същества. Измежду най-популярните форми на калиграми са птиците, които имат и религиозно значение – достатъчно е да се спомене митологичната птица [[Симург]], символ на Бога при персийските [[Мистицизъм|мистици]]. Формата на [[щъркел]] е придобила голяма популярност главно благодарение на [[османски турци|османския]] калиграф от XVIII век Мустафа Раким, създал най-известната такава калиграма. На [[Шиитски ислям|шиитите]] принадлежи друга любима форма – тази на лъва, символизиращ Али Ибн Аби Талиб, а калиграмата във формата на светилник често се появява в [[михраб]]а на [[Сунити|сунитските]] джамии – алюзия към кораничните знамения.<ref name = sulus/>

През XI в. каролингският [[шрифт]] еволюира в ''готически'' ({{lang-en|blackletter}}), който е по-компактен и позволява на страницата да се събере повече текст<ref name=lovett2000>{{икона en}} {{cite book|author=Lovett, Patricia|title=Calligraphy and Illumination: A History and Practical Guide|publisher=Harry N. Abrams|year=2000|isbn= 978-0810941199|page=72}}</ref>. Готическите калиграфски стилове стават преобладаващи в Европа и през 1454 г., когато [[Йохан Гутенберг]] създава първата [[печатарска преса]] в [[Майнц]], Германия, той избира готическата калиграфия като образец за своя първи печатен шрифт. По-точно за модел на първите букви за механичен набор служи ръкописното писмо, известно като textur или textualis, използвано от писарите из немскоезичните територии, оформило се под силното влияние на готическия ръкописен шрифт. В [[Германия]] центрове на калиграфията през Средновековието са [[Аугсбург]] и [[Нюрнберг]]. Известни калиграфи са аугсбургецът [[Улрих Талер]] и нюрнбергските семейства Глокендон и Нойдьорфер.

[[File:Didactic Gospel.jpg|thumb|220px|[[Учителното евангелие]] в Кодекс от Дечанския манастир, 1286 г., написан в стил ''устав'']]

[[File:Manifesto-Balkan-war-Bulgaria.jpg|thumb|right|220px|Манифест на цар Фердинанд за обявяване на войната от 1912 г.]]

 

 

=== Източноевропейска калиграфия ===

В славянската писменост, започнала своето развитие през IX век, писмената система и нейният външен вид силно се различават от тези при латинския език. В продължение на няколко века се употребяват заедно [[глаголица]] и [[кирилица]], но постепенно кирилицата се налага, като отделни откъси или думи на глаголица се откриват в кирилски ръкописи до XIV век. След IX век в зависимост от предназначението на текста се развиват различни шрифтове – ''устав'', ''полуустав'', ''попгерасимово писмо'', всички под силно влияние на гръцкия минускул (бързопис).

 

Най-значимите писарски средища в България през ХV-ХVІІІ в. са манастирите в [[Етрополски манастир|Етрополе]], Карлово, Аджар, [[Кукленски манастир|Куклен]], Котел. Ръкописите, произлезли от Етрополската калиграфска школа, са изписани с шрифт ''„етрополски калиграфски полуустав”'' с изразен орнаментален характер и подчертана геометрична правилност<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.libplovdiv.com/index.php?option=com_content&view=article&id=212&Itemid=293&lang=bg | заглавие=Калиграфско-художествени школи и писарски средища. Образци от славянската ръкописна колекция на Пловдивската народна библиотека | достъп_дата = 13 юни 2014}}</ref>.

 

 

== Съвременно развитие ==