Габер (Софийска област): Разлика между версии

| картинка-описание = Село Габер - – центъра

Намира с в областта [[Бурел]], в близост до границата ни със [[Сърбия]]. Средната надморска височина на Бурел е 765 метра.

За Габер и областта е характерна растителност, принадлежаща към Балканската флористична провинция на Европейската широколистна горска област. Тревната покривка е най-разнообразна: цветя, билки и гъби. Наред с познатите билки и цветя, тук се срещат и по-редките видове, някои дори включени в “Червената книга” на България.

Преди години селото е било общински център. Близо до Габер е преминавал древният римски път [[Виа Милитарис|Виа Диагоналис]]. След Освобождението Габер е най-голямото село в областта Бурел. То наброява около 100 къщи и става общинския център на Бурелската котловина. В Габерската община влизат селата [[Владиславци]] (тогава Владисловци), [[Чорул]], [[Драгоил]], [[Драгоман]] (селото), по-късно и гара Драгоман, [[Ярловци]], [[Чуковезер]], [[Бахалин]], [[Табан]], [[Камбелевци]], [[Драготинци]], [[Цацаровци (Софийска област)|Цацаровци]], [[Ялботина]], [[Чеканец]], [[Начево|Манаф Чифлик]] (сега Начево), [[Дреатин]], [[Неделище]], [[Несла]], [[Круша (Софийска област)|Круша]], [[Грълска падина]] и [[Вишан]]. Първият кмет на Габерска община след Освобождението е Сокол Матеев, най-богатият човек в Бурела. Той подарява парцела за построяване на училището. След години синът му Петър Соколов Матеев /[[1881]]-[[1965]] г./ е избран за кмет на Габер през [[1919]] г. По-късно синът на Петър Матеев и внук на Сокол Матеев - – Евтим Петров Соколов /[[1914]]-[[1997]] г./ също става кмет на Община Габер със седем съставни села: Габер, Владиславци, [[Чорул]], Камбелевци, Цацоровци, Ялботина и Чеканец, а в периода 1946-1949 г. е кмет на Община Драгоман.

Печатът на Габерската община от онова време е кръгъл с надпис от едната страна "Брезничка„Брезничка околия"околия“ и срещу него "Трънско„Трънско окръжие"окръжие“. В средата на печата на три реда е надписът: "Габерска„Габерска селска община"община“.

По време на [[Сръбско-българска война|сръбско-българската война]] през [[1885]] г. щабът на сръбската армия и предводителят ѝ крал [[Милан I|Милан]] се настаняват в Габер в единствения двуетажен дом по онова време в областта Бурел, който е бил собстеност на Магдалена Соколова, по прякор Мака, вдовица на Матей Соколов. Пред нея крал Милан, изрича прословутата си фраза: ''"Хайде„Хайде, Магдалена, сега на черно кафе, а утре в София ще пием бяло кафе"кафе“''. В Бурела се говори, че Мака Соколова, е сложила отрова в кафето, което приготвяла на крал Милан. Тази мълва от онова време все още битува сред възрастните жители на района. Такъв исторически факт няма, тъй като кафето е било приготвяно от свитата на краля, но народната фантазия в такива случаи е богата, особено, когато става дума за възмездие срещу опиталият се да стане завоевател.

== Население ==

| colspan="11" style="text-align:center;"| ''Източници:''<ref>Любенов, Райко – - "Бурел„Бурел. Говор, фолклор, етнография."“ София, ЛИК, 1993 г. ISBN 954-607-002-5</ref><ref>http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=/FullT/FulltOpen/P_22_2011_T1_KN1.pdf</ref>

*ЦДГ "Радост" „Радост“

=== Църква "Света„Света Троица"Троица“ ===

След завръщането си от участието в Първата световна война като артилерист-гаубичар, произведен в чин ефрейтор, Петър Соколов е избран за кмет на Габер. През [[1919]] година той създава Комитет за построяването на черква. И остава секретар на този комитет до построяването и&#768;. Строителството на храма "Света„Света Троица"Троица“ в село Габер започва през [[1925]] година. Основният камък е положен от поп Христо. Храмът е осветен през [[1932]] година при поп Стоимен и кмета на селото Михаил Манов. Стенописите са изработени от учителя по рисуване Грънчаров. Черквата е построена единствено с труда и помощите на габерци. Всички са давали своята дан за доброто начинание. Ето имената на някои от тях: дядо Коле Гигов - – обикалял цяла България, за да събира помощи; Михаил Манов, Алекси Раденков и Арсо Антов - – кметове на селото; Милош Гьорев и много други хора от всички фамилии в селото и околните села - – помогнали с труд и средства. Камбаната е купена от Рангел Данев. Мястото, където е построена черквата, е избрано така, че да се вижда от всички села наоколо чак до съседна Сърбия.

Събор на празника на Света Троица.

*Мина "Бели„Бели брег"брег“ (старо име на мина "Болшевик"„Болшевик“) - – добив на въглища

*Завод "Гуми„Гуми еко" -еко“ – преработка на стари автомобилни гуми.