Цариградски договор (1913): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Мехмед Талаат паша| |
|||
Ред 13:
Въоръженият конфликт на България с останалите балкански държави приключва с подписването на [[Букурещки договор (1913)|Букурещкия договор]] на 28 юли (10 август по [[нов стил]]). В изпълнение на договора още в края на юли правителството на [[Васил Радославов]] разпуска почти цялата си армия, с изключение на някои съединения, прехвърлени в Тракия.<ref>Христов, А. ''Исторически преглед на войната на България срещу всички балкански държави 1913 г.'' София 1946, Печатница на армейския военно-издателски фонд, стр. 224-228</ref> Българо-османските отношения остават неуредени, поради неучастието на османски представители на конференцията в [[Букурещ]].<ref name="spassov"/>
В началото на август българският външен министър [[Никола Генадиев]] повтаря призива към големите европейски държави да се намесят за решаване на тракийския въпрос. В отговор Великите сили предупреждават, че османската армия ще продължи офанзивата си, и съветват София да потърси разбирателство пряко с Цариград.<ref name="toshev">Тошев, А. ''Балканските войни.'' Том II. Пловдив/София 1931, Книгоиздателство „Хр. Г. Данов“, стр. 438-440, 445-446</ref> На 16 август в [[Гюмюрджина]] е обявена „[[Гюмюрджинска република|Независима западнотракийска турска република]]“.<ref name="boeckh77"/> На същия ден, под заплахата да загуби и Западна Тракия, българското правителство приема османската покана за двустранни преговори и изпраща свои емисари в Цариград (генерал [[Михаил Савов]], [[Григор Начович]] и [[Андрей Тошев]]). Преговорите започват на 26 август в Цариград и приключват на 16 септември със сключването на мирен договор.<ref name="stat483"/> От османска страна договорът е подписан от министъра на вътрешните работи [[Мехмед Талаат паша|Талаат бей]], министъра на флота Махмуд паша и председателя на Държавния съвет Халил бей.<ref name="IBD-219"/>
== Условия на договора ==
| |||