|
==Биография==
Константин Везенков е роден през [[1848]] г. в град [[Крушево (град)|Крушево]], днес [[Република Македония]] в семейство с революционни традиции. Син е на Иван (Йоаван) Везенков от село [[Тресонче]], преселен в Крушево.<ref name="Василиев 208">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуствo |location=София |isbn= |pages= 208 |url= |accessdate=}}</ref> Брат е на архитекта и революционер [[Стоян Везенков]]. Учи в цариградскотоЦариградското българско училище. Дойранският владика [[Партений Зографски]] го изпраща да учи в Русия. С писмо от 1 декември 1859 година [[Александър Рачински]] моли [[Алексей Бахметев]] за държавна издръжка на Везенков.<ref>Македония. Сборник от документи и материали, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 146 - 147.</ref>
През [[1870]] г. Везенков завършва медицинския факултет на [[Московски университет|Московския университет]]. Работи като лекар в град [[Верея (град в Московска област)|Верея]], край [[Москва]]. По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]] се поставя в услуга на руското командване. Записва се в [[Българско опълчение|Българското опълчение]]. Лекар на Трета опълченска дружина, старши лекар на опълчението и член на приемната комисия. По време на критичната [[Шипченска битка (август 1877)|Шипченска битка]] от 9 до 11 август участва в сражението, начело на леко ранените. На [[25 януари]] [[1878]] г. е ранен при село Кадърфаклии, Бургаско. Умира от раните си в края на годината в болница във [[Феодосия]].<ref>Освободителната война 1877-1878, Енциклопедичен справочник, ДИ „Петър Берон“, София, 1986, с. 82</ref><ref>Енциклопедия България. Том 1, Издателство на БАН, София, 1978, 616.</ref> За заслугите си е произведен в дворцов съветник и е награден с орден „Света Ана“ ІІІ степен с мечове, „Свети Станислав“ ІІ степен, „Свети Владимир“ ІV степен.<ref>Македонска енциклопедија, МАНУ, Скопје, 2009, с. 253.</ref>
От 1934 г. село Кадърфаклии носи неговото име - [[Везенково]]<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.109.</ref>.
|
