Отваря главното меню

Константин Иванов Везенков е български лекар и опълченец в Българското опълчение по време на Руско-турската война (1877-1878).

Константин Везенков
български лекар и опълченец
Роден
Починал
1878 г. (30 г.)
Медицина
Образование Московски императорски университет
Камък от Докторския паметник в София с името К. И. Вязанков

БиографияРедактиране

Константин Везенков е роден през 1848 г. в град Крушево, днес Северна Македония в семейство с революционни традиции. Син е на Иван (Йован) Везенков от село Тресонче, преселен в Крушево.[1] Брат е на архитекта и революционер Стоян Везенков. Учи в Цариградското българско училище. Дойранският владика Партений Зографски го изпраща да учи в Русия. С писмо от 1 декември 1859 година Александър Рачински моли Алексей Бахметев за държавна издръжка на Везенков.[2]

През 1870 г. Везенков завършва Медицинския факултет на Московския университет. Работи като лекар в град Верея, край Москва. По време на Руско-турската война (1877-1878) се поставя в услуга на руското командване. Записва се в Българското опълчение. Лекар на Трета опълченска дружина, старши лекар на опълчението и член на приемната комисия. По време на критичната Шипченска битка от 9 до 11 август участва в сражението, начело на леко ранените. На 25 януари 1878 г. е ранен при село Кадърфаклии, Бургаско. Умира от раните си в края на годината в болница във Феодосия.[3][4] За заслугите си е произведен в дворцов съветник и е награден с орден „Света Ана“ ІІІ степен с мечове, „Свети Станислав“ ІІ степен, „Свети Владимир“ ІV степен.[5]

От 1934 г. село Кадърфаклии носи неговото име – Везенково.[6]

БележкиРедактиране

  1. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 208.
  2. Македония. Сборник от документи и материали, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 146 – 147.
  3. Освободителната война 1877-1878, Енциклопедичен справочник, ДИ „Петър Берон“, София, 1986, с. 82
  4. Енциклопедия България. Том 1, Издателство на БАН, София, 1978, 616.
  5. Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 253.
  6. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.109.