|
== Исторически сведения ==
Според Йосиф Флавий тази секта на крайни юдеи, неотдавна образувана от някой си Иуда Галилейски: ''“презират, земните злини; с волята си превъзмогват мъките; предпочитат смъртта пред живота, в името на честта. Понасяли са огън и жупел, оставяли са се да им натрошат ребрата, но не са казали нито дума против техния законодател, нито пък са яли забранени меса”'', т.е. тук видния фарисей и познавач на историята на своя народ има предвид освен религиозната забрана за ядене на свинско, но и разпространяваната в [[античност]]та легендарна случка на [[ритуално убийство]] от [[Апион]], предаваща красноречиво за обществените настроения спрямо евреите, която влязла по-сетне в [[епос]]а на много народи и ги подтиквала да извършват [[антисемитски погроми]] въз основа на т.нар. [[кръвна обида срещу евреите]]. По време на разграбването на [[Вторият храм|Втория храм]] от [[Антиох Епифан]], намерили вътре затворен човек, който помолил да го освободят. Той разказал на [[Селевкиди]]те, че евреите му давали най-питателни и разнообразни храни в продължение на година, за да го угоят и убият. После отвеждали пленника си елин в някаква гора (преди [[обсада на Йерусалим (70)|превземането на Втория храм]] околностите на Светия град били гористи), където го убивали, принасяйки го в жертва според ритуалите си. Опитвали вътрешностите му, след което изхвърляли трупа в някакъв ров. Според Апион, още [[Демокрит]] бил посочил тази практика, подчертавайки, че жертвата била нарязвана на малки парчета, а ритуалното убийство се извършвало на всеки седем години.<ref>{{cite book |last= дьо Фонтен |first= Франсоа |authorlink= Франсоа дьо Фонтен |title= История на антисемитизма, Езическа античност, II.Елинистична и римска античност, 2.Литература, Б) стр. 22-23 |year= 2002 |publisher= Кама, ISBN 954-9890-29-5 }}</ref>
По-нататък Йосиф Флавий ни заявява: ''“Иуда бе създател на нова секта, коренно различна от другите три, т.е. от [[садукеи]]те, [[фарисеи]]те и [[есеи]]те. По народност те са юдеи (авторът има предвид тук вероизповеданието, а не етноса); живеят единни помежду си, а сладострастието смятат за порок”''.
|
