Деветнадесетомайски преврат: Разлика между версии

В парламентарните избори през юни [[1931]] г. [[Демократически сговор|Демократическият сговор]] претърпява поражение и отстъпва управлението на страната на коалицията [[Народен блок]], съставен от различни по състав и интереси политически партии. Макар че новото правителство не отменя ограничителните сговористки закони и не извършва съществени промени в заварения полицейски апарат, то е посрещнато с известна неприязън от десните сили в страната. Борбата против блоковото управление се подема от Военния съюз, Политическия кръг "Звено" и Народното социално движение на проф. [[Александър Цанков]]. По-активни се оказват звенарите, които се ползват и с по-голямо влияние в армията. Непосредствената подготовка на преврата започва след конгреса на Военния съюз през ноември 1933 г., на който се взема специално решение за преврат. Заговорниците правят опит да привлекат на своя страна и някои от политическите сили като [[БЗНС „Врабча 1“]], БЗНС „Ал. Стамболийски“, дори и [[Демократическата партия]], но без успех.

Възползвайки се от настъпилите разногласия и разцепления в Народния блок през пролетта на [[1934]] г., на 18 срещу 19 май с. г. Военният съюз извършва държавен преврат. Според някои слухове проф. Александър Цанков също има намерение да вземе насилствено властта при насрочения за [[20 май]] конгрес на [[Народно социално движение|Народното социално движение]].

Според [[Петър Хаджииванов]], непосредствен участник в преврата, първоначалният план за провеждането му е предвиждал цар [[Борис III]] и семейството му да бъдат избити. За тази цел е подготвена група от протогеровисткия клон на [[Вътрешна македонска революционна организация|Вътрешната македонска революционна организация]], която трябвало да бъде пропусната в Двореца от офицерите от Военния съюз, охраняващи входовете към него под ръководството на подполковник Тодор Кръстев. В последния момент решението е отменено, като самият Хаджииванов е изпратен да предаде на Кръстев заповед да не допуска никого в двореца.<ref>{{cite book | last = Хаджииванов | first = Петър | authorlink = Петър Хаджииванов | year = 2006 | title = Спомени (1900-1944 г.) | publisher = Военно издателство | location = София | isbn = 978-954-509-346-3 | pages=170-171}}</ref>

Новият кабинет е сформиран от [[Кимон Георгиев]] - лидера на Политическия кръг "Звено". Той има разнороден политически състав - — освен представители на "Звено" в него влизат десни земеделци и дейци на Цанковото Народно социално движение. Ключовите министерски постове са поверени на лица от Военния съюз.

Превратът е посрещнат враждебно от всички политически сили, но поради настъпилия процес на разложение в повечето от тях те не са в състояние да му се противопоставят. В същото време и заговорниците са лишени от широка политическа подкрепа и разчитат единствено на подкрепата от армията. Една от първите задачи на новата власт е поставяне­то на [[ВМРО]] извън закона и издаването на задочна смърт­на присъда над [[Иван Михайлов]]. Още в първите дни на съществуването си новото правителство пристъпва към съществени преобразувания във вътрешния живот на страната: отменя [[Конституция#Търновска конституция|Търновската конституция]], разпуска [[Народното събрание]], забранява политическите партии, революционните организации и профсъюзите. Въвежда нова система в държавното управление: назначаване на кметовете от централната власт, създаване на държавни професионални организации ([[Български работнически съюз]]), създаване на [[Дирекция на обществената обнова]] и други. Благодарение на сръбс­ките пари, раздавани щедро от Югославското посолство, набират скорост обществени движения - — Българо-югославянското дружество и особено Студентското дружество за приятелство между Югославия и България. В списъците на тези 2 дружества могат да се видят много известни имена като [[Петър Увалиев]], [[Живко Сталев]] и много други. В държавния архив се съхраняват покани от [[1934]] г. за честването на създаването на Югославската федера­ция и редом до тях - — заповедта на тогавашния министър на вътрешните работи [[Петър Мидилев]] за забрана на тра­урните шествия по случай годишнината от [[Ньойски договор|Ньойския до­говор]]. Навсякъде в страната се провеждат лекции и сказ­ки, в които се пропагандира [[Балканска федерация]] от връх [[Триглав (Словения)|Триглав]] ([[Словения]]) до [[Черно море]] и от [[Бяло море]] до [[Дунав]] със сто­лица [[Белград]] и [[Интегрална Югославия]] под династията на [[Александър I (Югославия)|Караджорджевич]].

Във външната политика най-значителният акт е установяването на дипломатически отношения със [[СССР]] (23 юли 1934), договор за сътрудничество с [[Югославия]] и частичното ориентиране на страната към [[Франция]]. Външните министри на Франция и Съветския съюз Барту и Литвинов на своя среща заявяват доволство­то си от случващото се в България след 19 май. Доколкото част от звенарите и техните привърженици във Военния съюз имат републикански убеждения, това придава известна антимонархическа насоченост на извършения от тях преврат. Ето защо тяхната акция не е посрещната добре от цар Борис III. След убийството на Караджорджевич кризата в правителството на Кимон Георгиев ста­ва очевидна. С помощта на верни офицери от Военния съюз през януари [[1935]] г. Борис III налага оставката на правителството на Кимон Георгиев и назначава на негово място нов кабинет начело с ген. [[Пенчо Златев]]. От този момент царят става пълен разпоредител със съдбините на страната - — положение, което запазва до края на своето царуване ([[1943]]).