Стоян Загорчинов: Разлика между версии

| националност = [[българи|българин]]{{България}}

Роден е в 1889 година в семейството на бежанци от [[Охрид]]. През 1908 г. завършва гимназия в София. Между 1908 и 1910 г. следва [[история]] в [[Софийски университет]], продължава следването си в [[Женева]] и [[Ньошател]] в специалностите [[история на философията]] и [[филология]] (1910-12) и окончателно се дипломира с история и [[френска филология]] в СУСофийския университет през 1915 г.

Междувременно взема участие във войните в периода 1912–1918 г. По време на [[Първата световна война]] (1915-18) служи в [[Кюстендил]] като офицер-преводач в Главната квартира на армията. Работи като банков чиновник във Варна (1918-19), преподавател по история в [[Морско машинно училище|Морското машинно училище]] във [[Варна]] (1920-25) и по [[френски език]] във Военното училище в София (1925-49). Сътрудничи на списанията „Съвременна мисъл“. „Българска мисъл“, „Хиперион“, „Съдба“, „Изкуство и критика“, „Изкуство“, „Балкански преглед“ и др.

Загорчинов разработва основно исторически сюжети, развивайки се под влиянието на [[руска литература|руската]] и [[френска литература|френската литература]]. Автор е на историческата повест „Легенда за Света София“ (1926), на [[трилогия]]та „Ден последен, ден Господен“ („Отроци“, „Иноци“, „Юнаци“) (1931 — 1934-34), и на [[роман]]ите „Празник в Бояна“ (1950) и „Ивайло“ (1962), с които се явява продължител на традицията на българския [[исторически роман]], започната от [[Иван Вазов]].

* 1938 —– „Първата сълза на Дон Жуан“,

* 1943 —– „Ръка Илиева“,

* 1950 —– „Байрактарят“,

* 1964 —– „Майка“,

* 1965 —– „[[Горски пътник]]“, „Любов и подвиг“, „Пленникът от Мундрага“.

През 1956 издава сборника [[литературна критика|критически статии]] и [[очерк|очерци]] „Бразди“, а през 1966 г. —– [[мемоари|мемоарната книга]] „Един живот в сянка“.