Органическият устав повтаря и утвърждава определението на [[Берлинския договор]] за Източна Румелия като автономна провинция под политическатапряката политическа и военнатавоенна власт на [[османски султан|османския султан]]. Той има правото да пази сухопътните ѝ граници и да вкарва войски в нея, в случай на бунтове и междуособици. <ref>{{hrfcite book |Стателова last = Маджаров |1983 first = Михаил |24-25}}Поtitle свое= усмотрение,Източна тойРумелия. можеИсторически дапреглед вкарва| вlocation областта= турскиСофия войски| иpublisher да= охраняваПечатница границитеС. ѝМ. Стайков | year = 1925 | pages = 77 | authorlink = Михаил Маджаров}}</ref> Султанът назначава [[Главен управител на Източна Румелия|главния управител]] и началника на [[Източнорумелийска милиция|източнорумелийската войска]] (милиция). Той утвърждава законите, приети от местния парламент, и може да го разпуска (по предложение на главния управител).{{hrf|Стателова|1983|27, 41}} Като част от Османската империя областта е задължена да внася ежегодно в османския бюджет данък от 240 000 [[османска лира|турски лири]] и още 5 000 лири приходи от митниците, пощите и телеграфа.{{hrf|Стателова|1983|34-35}}
