Уикипедия

Източнорумелийска милиция: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 9:
 
== Командване ==
Командва се от Главен щаб на милицията и жандармерията, състоящкойто се състои от началник и, двама старши [[адютант]]и, началник -щаб и началници на различните отделения и служби. ЗаПърви началник на войските от милицията е назнченфренският бригадниятбригаден генерал [[Виктор Виталис,]] а(с началник-щаб ефренският капитанаподполковник Тустен дьо Мануар), наследен от френскатапруските армиягенерали дена Тустентурска служба [[Вилхелм Щрекер]] (от 1879 до 1884 година) и [[Август фон Дригалски]] (1884–1885).<ref name="pafstatelova-IR" />{{cite Подbook ръководството| наlast Главния= щабСтателова се| намираfirst и= жандармериятаЕлена | year = 1983 | title = Източна Румелия (1879–1885). Икономика, политика, култура | publisher = Издателство на областтаОтечествения фронт (онлайн: Дигитална библиотека СУ „Св. Климент Охридски“) | location = София | pages = 102-103 | url = http://lib.sudigital.org/record/18946?ln=bg | accessdate = 04.06.2015}}</ref>
 
Главният щаб е попълнен с офицери от немски, френски и английски произход на служба при [[Високата порта]]. Първият българин – майор [[Сава Муткуров]], е назначен в щаба през 1883 година.<ref name="statelova-IR"/> По-голяма част от [[дружина|дружините]] се командват от руски офицери, а останалите както и [[рота|ротите]] и [[взвод]]овете – от български. През годините броят на руснаците е намален неколкократно в полза на българите на командни длъжности.{{hrf|Стателова|1983|103-104}}
 
Съгласно Берлинският договор, милицията е местна военна сила и е подчинена на [[Османска империя|османската]] армия, като при нашествия или военни действия е задължена да я подкрепи.
Ред 21:
 
Милицията се състои от 1 учебен [[батальон]] (2 учебни пехотни роти), 1 [[ескадрон]], 1 полубатарея и 1 сапьорна рота. Попълването на милицията се извършва посредством задължителна военна служба на годните мъже от 20 до 32 годишна възраст. През 1881 година Източнорумелийската милиция се формират Пловдивски и Сливенски офицерски обществен съд.<ref name="paf" />
 
Към края на Временното руско управление милицията наброява 7 500 военнослужещи. Към 1882 броят им спада под 2 300. В навечерието на Съединението в нея служат 3 500 души.{{hrf|Стателова|1983|103-104}} В периода, докато милицията съществува, през редовно обучение преминават 16 000 души.{{hrf|Стателова|1983|105}}
 
== Разформироване ==
 
Източнорумелийската милиция участва дейно в осъществяване на [[Съединението]], като след него се обединява с [[Българска армия|Българската войска]]. През 1885 г. съгласно указ №61 от Източнорумелийската милиция се формира 5<sup>-а</sup> пеша бригада ([[Девети пехотен пловдивски полк|9<sup>-и</sup> пехотен пловдивски]] и [[Десети пехотен родопски полк|10<sup>-и</sup> пехотен родопски полк]]), 6<sup>-а</sup> пеша бригада ([[Единадесети пехотен сливенски полк|11<sup>-и</sup> пехотен сливенски]] и [[Дванадесети пехотен балкански полк|12<sup>-и</sup> пехотен балкански полк]]), [[Трети конен полк|3<sup>-и</sup> конен полк]] и [[Трети артилерийски полк|3<sup>-и</sup> артилерийски полк]].<ref name="paf" />
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Източнорумелийска_милиция“.