Дож на Венеция: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 15:
Властта на дожа била ограничена от различни предписания. Така дожът нямал право да се появява на обществено място сам, не можел насаме да се среща с чуждестранни държавни глави или посланниците им, не можел самостоятелно да отваря официалната кореспонденция на републиката. дожът не можел да притежава собственост на територията на чужди държави.
 
Първоначално дожите управляват до смъртта си, макар че има случаи на оставки и принудително отстраняване от поста. Доходите на дожа за заемания поспост не били големи. През [[1501]] г. се въвежда и процедура за посмъртно обезщетяване на вредите причинени от дожа по време на управлението му.
 
Едно от церемониалните задължения на дожа е участието му в церемонията ''"Годеж на дожа с морето"''. Дожът хвърлял пръстен в [[Адриатическо море]] от държавната церемониална галера [[Бучинторо]]. Традицията се появява след [[1000]]-та г. за ознаменуване завладяването на [[Далмация]] от [[Списък на дожите на Венеция|26]]-тия дож [[Пиетро ІІII Орсеоло]].
 
Облеклото на дожа включва шапка-калпак с особена форма, меч, пурпурна или златиста мантия, с яка от хермелинова кожа, и червени ботуши. Ежегодно по време на Пасха дожът оглавява процесия от катедралата [[Сан Марко (Венеция)|Сан Марко]] до женския манастир [[Сан Закариа (Венеция)|Сан Закариа]], където игуменката на манастира му връчва нова шапка (corno ducale), ушита от монахините. Шапката се изработвала от брокат и имала формата на рог.