Илия Конев: Разлика между версии

 

По настояване на [[Людмил Стоянов]] и [[Никола Трайков]] в 1954 година започва работа в [[Институт за литература|Института за литература]] на [[Българска академия на науките|БАН]] като филолог специалист.<ref name="РБЛ 235"/> От 1964 г. е научен сътрудник, от 1968 г. старши научен сътрудник, а от 1976 г. старши научен сътрудник І степен. В 1968 година защитава кандидатска дисертация „Българо-сръбски литературни взаимоотношения през ΧΙΧ век. (До Освобождението)“. От 1967 до 1973 година е научен секретар на Института.<ref name="РБЛ 236">{{cite book |title= Речник на българската литература, том 2 Е-О |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=1977 |publisher=Издателство на Българската академия на науките |location=София |isbn= |pages= 236 |url= |accessdate=}}</ref>

 

Още с първите си публикации поставя въпроса за духовното общуване между народите и за лостовете в това общуване. „Ние сред другите и те сред нас“ (1972) е първата имагологична книга в родната историография след [[Втора световна война|Втората световна война]]. Сравнителното литературознание, подновено в неговата методология, става отправна точка за по-нататъшни значими изследвания и монографии, най-внушителен от които е четиритомният труд „Българското възраждане и Просвещението, т. I-IV, 1983, 1991, 1998, 2002“. Поставеният за първи път в първия том проблем за връзката между Българското възраждане и европейското [[Просвещение]] прераства в четвъртия том в едно от най-големите му обобщения за дълбинната значимост на „взаимна взаимност“, послание към което народите и техните култури се стремят от векове. В навечерието на своята 80-годишнина през 2007 г. проф. Илия Конев издава изследването „Вук Караджич за българите и европейската българистика“, където разглежда българистичните интереси на големия славист и поставя нови изследователски хоризонти пред „българското вукознание“.