Разлика между версии на „Голосеменни“

2 байта изтрити ,  преди 5 години
м
редакция без резюме
м
}}
 
'''Голосеменните растения''' (''Gymnospermae'') са дървета и храсти които обхващат отдел [[Иглолистни]], [[Цикасови]], [[Гинкови (семейство)|Гинко]] и [[Гнетум]]. Иглолистните образуват шишарки, които са силно скъсени видоизменени клонкииклонки и се състоят от централна ос и спирално наредени около нея видоизменени листа (люспи). Шишарките са Двуполови — женски и мъжки, които при някои видове се развиват върху едно и също растение, докато при други — върху различни растения. Опрашването се извършва от вятъра. Подотдел иглолистни голосеменни растения обхваща най — широко разпространените днес голосеменни растения. Те наброяват около 800 вида и се срещат по цялото земно кълбо. Иглолистните са дървета и храсти. Листата им са игловидни или люсповидни, запазват се дълго по клонките и опадват постепенно. Затова растенията изглеждат вечнозелени. Иглолистните голосеменни образуват два вида шишарки — женски и мъжки. В мъжките шишарки всяка люспа носи торбичка пълна с тичинков прашец. Прашецът при повечето иглолистни има две въздушни мехурчета. Те го правят лесно преносим от вятъра. В женските шишарки всяка люспа носи по две семепъпки. Във всяка семепъпка се намира зародишна торбичка с две яйцеклетки. След оплождането им се образуват семена. При повечето видове семената се разпросраняват от вятъра. При хвойната, тиса и кипариса семената са обхванати от разраснали се люспи и наподобяват плод.
 
== Източници ==