Саддам Хюсеин: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
махам твърдения без източник; факт
махам твърдения без източник; факт
Ред 15:
Още на младини Саддам желае властта и влиза в политиката. През 1956 г. едва 19-годишен е участник в антимонархически заговор, организиран от студенти в Багдад. В следващата 1957 г. става член на партията [[БААС]](букв. прев. "възраждане") - създадена от православния християнин [[Мишел Афлак]], тя е патриотична организация, която се бори за арабско единство, социализъм, федерализъм. Тъй като основоположникът ѝ произхожда от християнската общност в [[Сирия]], тази идеология има за цел да бъдат неутрализирани религиозните противоречия и да се утвърди арабската национална идентичност. Баасистите се конкурират за симпатиите на малобройната по онова време работническа класа в Ирак с комунистите и понякога сблъсъкът е особено остър.
 
{{факт|През 1958 г. Саддам участва в битов скандал на политическа основа, при който е убит негов близък родственик. В същата година монархията в [[Ирак]] е свалена след военен преврат, извършен от несвързани с "Баас" офицери, начело на които стои А. К. Касем. Година по-късно (1959) баасистите извършват неуспешен опит за покушение срещу новия президент ген. Касем. Един от атентаторите е 22-годишният Саддам Хюсеин, който е прострелян в крака. Повечето негови съратници са убити в престрелката с президентската охрана, но физически издръжливият Саддам, макар и ранен, успява да избяга от преследвачите като се хвърля във водите на Тигър и преплува пълноводната река. На отсрещния бряг от арест го спасява случайната поява на непознат бедуин, който му дава свои дрехи, за да се преоблече, и магарето си, на което раненият Саддам се качва, за да се добере до хеликоптера, който трябва да го откара на безопасно място. При полета над Сирийската пустиня състоянието му се влошава и Саддам е опериран от свой приятел в хеликоптера без упойка.|2015|6|9}}
 
{{факт|След кратък емигрантски период в Сирия С. Хюсеин получава [[убежище]] в [[Египет]], президент на който по онова време е [[Гамал Абдел Насър]]. С личната подкрепа на президента, Саддам получава стипендия за обучение, завършва гимназия и продължава в университет (специалност „Право“). По същото време в [[Багдад]] е съден задочно за участието си в атентата срещу ген. Касем и получава смъртна присъда (1960). Задочно е осъществена и женитбата му с годеницата Саджида Хайралла (р. 1935 г.), негова първа братовчедка, от която е с 2 години по-млад и с която са сгодени в ранното им детство.|2015|6|9}}
 
{{факт|Превратът от 08 март 1963 г. в Багдад е осъществен от разнородна коалиция противници на ген. Касем, сред които и баасистите, но без Саддам, който по това време е студент в Египет. Научил за събитията, той се връща в Ирак. Работи като следовател по политически дела. Президентския и премиерския пост в страната си поделят освободените от затвора Ал-Бакр (от партията на Саддам)и Ареф (който не е член на "Баас"). Междувремменно сред баасистите пламват вътрешнопартийни борби, при които дясното крило на партията се опитва да отстрани нейния основател християнина М. Афлак. Но лявото крило на партията, начело на което застават Саддам и приближените до него, успява да защити основателя М. Афлак. Това е началото на издигането на Саддам във вътрешнопартийната йерархия. Ражда се първият син на Саддам Хюсеин - Удай (1963-2003). |2015|6|9}}
 
{{факт|В края на 1963 г. (едва 9 месеца след завземането на властта през март) между управляващите настъпва разрив, Ареф прави контрапреврат, отстранявайки от постовете им довчерашния си съюзник А. Х. ал-Бакр и всички баасисти. По обвинение, че на свой ред са подготвяли преврат срещу новото правителство на изменилия им Ареф, в затвора попадат А. Х. ал-Бакр и Саддам Хюсеин. По здравословни причини ал-Бакр е освободен през следващата 1965 г. Останал зад решетките, Саддам пише и анализира грешките, довели [[БААС]] до загубата на властта.|2015|5|20}}
 
{{факт|През 1966 г. успява да избяга от затвора и повежда нелегалната борба на партията, на която вече е заместник-председетел. При този свой втори нелегален период "Баас" претърпява някои промени по инициатива на Саддам, той организира тайната полиция на партията и други подобни структури. В онези години Саддам проявява неотричан дори от враговете му "забележителен конспиративен талант". През 1966-1968 г. той води нелегален живот в Ирак или е емигрант в Сирия, отново попада в затвора. Раждат се синът му Кусай (1966-2003) и дъщеря му Рагат (1967).|2015|5|20}}
 
{{факт|До въоръжена разправа с новия ръководител на Ирак и техен бивш съюзник Ареф баасистите така и не се налага да стигнат. При пясъчна буря хеликоптерът на Ареф катастрофира над пустинята. След смъртта на Ареф властта наследява по-малкият му брат, лишен от лидерски способности, което проличава и при безкръвния преврат от 17 юли 1968 г. Саддам взема сериозно участие в тези събития, след което партията [[Баас]] отново идва на власт, но вече самостоятелно. Опитът от миналото е причина за недоверието към всички политици, които не членуват в тази партия, дори към тези, които имат заслуги при завземането на властта. Някои от тях са арестувани само дни след преврата и назначени за посланици в чужбина с препоръка да останат в тези държави, в които са изпратени.|2015|5|20}}
 
== Съдебни процеси ==