Уикипедия

Народно социално движение: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
мРедакция без резюме
добавки
Ред 1:
'''Народно социално движение (НСД)''' е популярното, но неофициално име на '''Демократически сговор (Александър Цанков)''' — политическа партия в България, получила известност и като „Цанково движение“. Създадено е на [[15 май]] [[1932]] г. след отцепването на привържениците на проф. [[Александър Цанков]] от партията [[Демократически сговор]]. Както концептуално, така и в позициите си, партията е антикомунистическа и идейно близка и симпатизираща на италианския [[фашизъм]] и [[националсоциализма]] на [[Адолф Хитлер]].
 
== История ==
== Структура и цели ==
Народното социално движение води началото си от крилото на основания след [[Деветоюнски преврат|Деветоюнския преврат]] [[Демократически сговор]], водено от [[Александър Цанков]]. Цанков, който оглавява правителството на Сговора от 1923 година, влиза в конфликт с други влиятелни фигури в организацията, като [[Иван Вълков]] и [[Андрей Ляпчев]]. През 1926 година той е отстранен от премиерския пост и оглавява вътрешната опозиция в партията, но през 1930 година постига компромис с Ляпчев и става министър на просветата. След като Демократическия сговор губи изборите през 1931 година разногласията отново се засилват и през 1932 година Цанков се отделя в самостоятелна партия - Народно социално движение.{{hrf|Недев|2007|179-184, 205-211}}
 
През декември 1933 година към Движението се присъединява нова група от Демократическия сговор - Андрей Ляпчев, включваща [[Славейко Василев]], [[Тодор Кожухаров]], [[Никола Кемилев]]. В началото на следващата година в организацията се включват още общественици, като звенарят [[Димо Казасов]], земеделците [[Константин Томов]] и [[Христо Манолов (политик)|Христо Манолов]], сговористът [[Христо Статев]].{{hrf|Недев|2007|254}}
Народното социално движние възприема организационната структура и идеи на италианските [[фашизъм|фашисти]], но след идването на [[Адолф Хитлер]] на власт в [[Германия]] (януари 1933 г.) се преориентира към германския [[националсоциализъм]]. Ратува за силна „надпартийна власт“, за решаващата роля на "водача", за активната намеса на държавата в стопанския и социалния живот, за намаляване ролята на парламента в държавното управление и др. През 1933 и началото на 1934 г. успява да привлече към себе си по-голямата част от членската маса на Политическия кръг "Звено", както и някои привърженици от десните кръгове в [[БЗНС]] (К. Томов) и др. Успехите в общинските избори от януари 1934 г. (в които взема 11,5 % от гласовете), го подтикват към непосредствено завземане на политическата власт в страната. За целта по подобие на [[Бенито Мусолини]] от края на октомври 1922 г., '''НСД''' планира за 20 май 1934 г. "поход към София", но е изпреварено от звенарите, които предния ден извършват [[държавен преврат]]. След последвалата забрана на политическите партии в страната движението продължава да води полулегален живот. Скоро следва и разцепление, като част от неговите ръководни дейци като [[Христо Калфов]], [[Иван Русев]] и др. се ориентират към сътрудничество с деветнадесетомайците. Въпреки че отделни представители на движението участват, макар и временно, в управлението на страната, неговият лидер проф. Александър Цанков е държан настрана от властта поради опасенията на [[цар Борис III]] от диктаторските му прийоми и голямата близост с [[Берлин]]. В навечерието на [[9 септември 1944]] движението се готви за нов държавен преврат в страната, но рязко променената обстановка след обявяването на война от [[СССР]] проваля тези му намерения, а водачът му проф. Александър Цанков бърза да избяга от страната. След 9 септември 1944 г. привърженици на движението формират конспиративни групи против отечественофронтовската власт, но бързо са ликвидирани. Печатни органи: в. "Демократически сговор" (Цанков), в. "Нова България", в. "Слово".▼
 
▲Народното социално движние възприема организационната структура и идеи на италианските [[фашизъм|фашисти]], но след идването на [[Адолф Хитлер]] на власт в [[Германия]] (януари 1933 г.) се преориентира към германския [[националсоциализъм]]. Ратува за силна „надпартийна власт“, за решаващата роля на "водача", за активната намеса на държавата в стопанския и социалния живот, за намаляване ролята на парламента в държавното управление и др. През 1933 и началото на 1934 г. успява да привлече към себе си по-голямата част от членската маса на Политическия кръг "Звено", както и някои привърженици от десните кръгове в [[БЗНС]] (К. Томов) и др. Успехите в общинските избори от януаримарт 1934 г. (в които взема 11,5 % от гласовете), го подтикват към непосредствено завземане на политическата власт в страната. За целта по подобие на [[Бенито Мусолини]] от края на октомври 1922 г., '''НСД''' планира за 2021 май 1934 г. "поход към София", но е изпреварено от звенарите, които предния ден извършват [[държавен преврат]]. След последвалата забрана на политическите партии в страната движението продължава да води полулегален живот. Скоро следва и разцепление, като част от неговите ръководни дейци като [[Христо Калфов]], [[Иван Русев]] и др. се ориентират към сътрудничество с деветнадесетомайците. Въпреки че отделни представители на движението участват, макар и временно, в управлението на страната, неговият лидер проф. Александър Цанков е държан настрана от властта поради опасенията на [[цар Борис III]] от диктаторските му прийоми и голямата близост с [[Берлин]]. В навечерието на [[9 септември 1944]] движението се готви за нов държавен преврат в страната, но рязко променената обстановка след обявяването на война от [[СССР]] проваля тези му намерения, а водачът му проф. Александър Цанков бърза да избяга от страната. След 9 септември 1944 г. привърженици на движението формират конспиративни групи против отечественофронтовската власт, но бързо са ликвидирани. Печатни органи: в. "Демократически сговор" (Цанков), в. "Нова България", в. "Слово".
== Исторически оценки ==
 
== Идеология и структура ==
Народното социално движние възприема организационната структура и идеи на италианските [[фашизъм|фашисти]], но след идването на [[Адолф Хитлер]] на власт в [[Германия]] (януари 1933 г.) се преориентира към германския [[националсоциализъм]]. Ратува за силна „надпартийна власт“, за решаващата роля на "водача", за активната намеса на държавата в стопанския и социалния живот, за намаляване ролята на парламента в държавното управление и др.
 
Историкът [[Николай Поппетров]] сочи, че НСД симпатизираща на италианския фашизъм и националсоциализма, въпреки декларираната нужда за създаване на „наше собствено чисто българско движение“.<ref>[[#Poppetrov-2009|Поппетров (2009)]], стр. 523-5; За цитата вж. [[#Tsankov-1932|Цанков (1932)]], стр. 13-45.</ref> Според Поппетров характерът на партията също издава това:
Line 14 ⟶ 18:
 
== Бележки ==
<references/>
{{reflist}}
 
; Цитирани източници
* {{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | isbn = 978-954-28-0163-4}}
 
== Източници ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Народно_социално_движение“.