Княжево: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 18:
 
==История==
'''Клисура''' е автентичното старо име на селото, както то е посочено в [[Поменици на българските владетели|Боянския поменик]], запазен в препис, датиран между 1562г1562 г. и 1612г1612 г., такова е името и на реката, която днес знаем като [[Владайска река]] или Княжевска. [[Евлия Челеби]] в пътеписа си в 17-ти век споменава селището като ''Бали ефенди,'' както го наричат турците, пренасяйки върху селото името на погребания тук [[юруци|юрушки]] [[дервиш]], роден в [[Струмица]] и живял в София, за когото се смята, че е починал през 1551 година в [[Константинопол]]<ref name="костенцева">{{cite book | last = Костенцева | first = Райна | year = 2008 | title = Моят роден град София в края на XIX - началото на XX век и след това | publisher = Рива | location = София | pages = | isbn = 978-954-320-206-5}}</ref>. Зад днешната църква „Свети Илия“ се намира посветено на Бали ефенди [[тюрбе]], което според преданието е построено от султан [[Селим II]]<ref name="костенцева"/>. По стените на тази паянтова малка сграда са окачени в рамки молитви, написани на турски и арабски език.
 
През турско време в Княжево по посочените причини е известно като '''Бали ефенди''' и има 3 махали:
Ред 27:
От ''Бали ефенди'' е преименувано на '''Княжево''' през 1881 г. в чест на [[Александър Батенберг]].<ref name="костенцева"/> Княжево се числяло към [[Бояна]] до 1914 г. Като самостоятелна община се отделило и съществувало до 1938 г., но административно принадлежало към столицата. През 1948 г. общината се закрива и Княжево влиза в VI районен народен съвет. През 1958 г. в Княжево влизат кварталите „Петко Напетов“, Лозище-Кореняци, Грамада, Борова гора, Радин дол и „10-ти километър“.[http://media.snimka.bg/8487/023228403-big.jpg Княжево става квартал] на София на 26 април 1958 г.
 
През 1881 г. французинът Хипокрит Бержие построява първата фабрика за спирт в страната. През 1882 г. Лазар Трифкович, по-късно през 1883 г. братята Богдан и Георги Прошек построяват първите пивоварни фабрики.
 
С Височайши указ №509 от 9 юли 1883 г. в Княжево е открито първото държавно занаятчийско училище[http://knqjevomost.hit.bg/pics/d3.JPG]. То е създадено през 1867 г. от [[Мидхат паша]] и известно като исляххането.
Ред 35:
През 1891 г. чешкият инженер Йосиф Хорвет построява първата в България книжна-мукавена фабрика. Годишното производство по онова време достигало 1341 000 кг. хартия.
 
Със заповед на окръжния управител №204 от 12 октомври 1893 г. в Княжево е открита първата Държавна мина за добив на живак[http://media.snimka.bg/8129/022513361-big.jpg][http://media.snimka.bg/8129/022513360-big.jpg].
 
Княжево е една от оправните точки при първото организирано, от [[Алеко Константинов]], изкачване на Черни връх  27 август 1895.
Ред 41:
На 2 август 1899 г. в Княжево (на днешен адрес бул. „Цар Борис ІІІ“ №284) е учредено първото туристическо дружество „Алеко Константинов“. Негови учредители са проф. д-р Червениванов и д-р Точков.
 
На 14 януари 1901 г. е пуснат в експлоатация първият трамвай София - — Княжево - — София[[http://www.lostbulgaria.com/pic/2308.jpg]].
 
'''Княжевско военно училище '''се е наричала [[Школата за запасни офицери „Христо Ботев“]] със седалище в Княжево и е като резултат от обединяването през 1908г1908 г. на ''' Школа за запасни подпоручици в пехотата (открита на 7 февруари 1901 г.) и Школа за запасни подпоручици в артилерията (1903).'''
 
Писателят Йордан Йовков завършва (1902-1904) школата за запасни офицери в Княжево , като по време на обучението си публикува първата си творба — стихотворението „Под тежкия кръст“ (вестник „Съзнание“, бр. 9, 26 октомври 1902 г.)
 
В квартала са се заселили голям брой българи от Македония и Беломорска Тракия..
Ред 51:
Княжево е първото електрифицирано селище в България. Това се случва през 1917 г.
 
;Квартал на София
В Княжево e изградена първата ски-шанца в България.
През 1938 г. Княжево заедно с други села става част от [[Столична община]]. По това време населението на Княжево е 5 000 души. Бюджетът на Княжевската отделна община за 1938 г. е възлизал на 4 милиона лева, като 1/4 от приходите на общината се внасят от фабрични предприятия<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://stara-sofia.blogspot.com/2012/04/blog-post_30.html | заглавие = Присъединяване на село Княжево към Столична голяма община | достъп_дата = 19 юни 2015 | фамилно_име = | първо_име = | дата = 1938 г. | труд = сп. „Сердика“ (книга 4) | издател = блог Стара София | език = | цитат = }}</ref>.
 
В местността „Черният кос“ в Княжево през 30-те години на 20 век е изградена първата ски-шанца в България, но вече не функционира<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.knyajevo.com/ski-shancata-cherniya-kos-0 | заглавие = Ски-шанцатана Черния кос | достъп_дата = 19 юни 2015 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = | език = | цитат = }}</ref>.
През 1962 г. в Княжево е построен първият [http://www.youtube.com/watch?v=WkoHKXgFeGk кабинков лифт] в България, изграден от австрийската фирма "Братя Гирак". Дължината му е 1920 м. с разлика във височините 600 м. Долната станция е на 760 м н.в., а горната - на 1340 м н.в. Разполагал е с 53 бр. 4-местни кабини и е превозвал по 600 души на час в посока със скорост 3 m/s. Времето за пътуване било 20 минути. Спрян от експлоатация след няколко инцидента. В момента е разграбен.
 
През 1962 г. вот Княжево до Копитото е построен първият [http://www.youtube.com/watch?v=WkoHKXgFeGk кабинков лифт] в България, изграден от австрийската фирма "Братя„Братя Гирак"Гирак“. Дължината му е 1920 м. с разлика във височините 600 м. Долната станция е на 760 м н.в., а горната - — на 1340 м н.в. Разполагал е с 53 бр.кабини с 4-местни кабиниместа и е превозвал със скорост 3 m/s по 600 души на час в една посока със скорост 3 m/s. Времето за пътуване било 20 минути и тъй като лифтът има връзка с последната спирка на трамвая, предоставя най-краткия път към Витоша. Спрян от експлоатация след няколко инцидента. Впрез момента90-те години, той е разграбензапуснат и оборудването разграбено<ref> {{Цитат уеб | уеб_адрес=http://detstvoto.net/index.php?newsid=3386 | заглавие=Старият лифт Княжево - Копитото | достъп_дата = 19 юни 2015}}</ref>.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.planinite.info/V_pomosht_na_turista/Liftove/Liftove_Vitosha.htm | заглавие=Лифтовете на Витоша | достъп_дата = 19 юни 2015}}</ref>.
 
==Забележителности==