Отваря главното меню

Промени

117 байта изтрити ,  преди 4 години
м
Премахнати редакции на 79.132.26.28 (б.), към версия на Vodnokon4e
| майка=
}}
[[File:Theodosius.jpg|thumb|Теодосий I]]
[[File:Theodosius I. Roman Coin.jpg|thumb|Теодосий I на римска монета]]
[[File:Disco_o_Missorium_Teodosio_MPLdC.jpg|thumb|ляво|320px|''Missorium Theodosii'' с изображение на император Теодосий I ]]
'''Флавий Теодосий''' ({{lang-la|Flavius Theodosius}}, {{lang-el|Θεοδόσιος Α{{'}}}} ), прието е още да се нарича '''Теодосий I Велики''', е [[римски император]] от [[379]] до [[395]] година. Той е най-известен с ревностното налагане на християнската религия и решителната забрана на всички други култове в империята.
 
{{Основна|Готска война (376-382)}}
Новият император успява с огромна находчивост да се справи с [[готи|готската]] опасност и умиротворява Балканските провинции. Първоначално Теодосий нанася няколко поражения на готите, но армията е значително отслабена след катастрофата при Адрианопол, което не позволява на римляните да предприемат по-решителни военни действия срещу варварите. Императорът прекарва две години на боеве в Тракия преди да успее да влезе в Константинопол през 380 г. Едва през 381 г. нашествениците са изгонени от Македония и централна Гърция, след което Теодосий започва преговори за мир с готските вождове.
[[Image:Theodosius Solidus 83000404.jpg|thumb|дясно|275px|Монетното изображение върху златният [[Солид]] на Теодосий I представя императора като победител стъпил върху врага]]
 
Основно средство на политиката на Теодосий I става сключването на т.нар. ''foedus'', договори, според които пришълците стават [[федерат]]и — запазват своята автономия и закони, но са задължени да служат на империята като спомагателни бойци. След приключването на Готската война през 382 г., варварските племена официално получават правото да останат в земите между Дунав и [[Стара планина]] — едно отстъпление от дотогавашните принципи на римската политика, породено от липсата на военна сила след поражението при Адрианопол. Варварските контингенти попълват недостига на римски доброволци в легионите, но в резултат на това през периода до около средата на 5 век готските федерати съставят по-голямата част от армията на Източната империя.
===Религиозна политика===
{{основна|Втори вселенски събор}}
 
В църковно отношение Теодосий I започва борба за налагане на решенията на [[Първи вселенски събор|Първия вселенски събор]] в [[Никея]]. Особено засегната е дейността на [[арианство|арианите]] в неговите владения, които заедно с езичниците изпадат в немилост. През май [[381]] г. е свикан и [[Втори вселенски събор|Втория вселенски събор]] в [[Константинопол]], на който е избран нов [[Вселенски патриарх|патриарх на Константинопол]] и е приет пълният текст на [[Символ на вярата|Символа на вярата]].
[[Image:Anthonis van Dyck 005.jpg|thumb|left|220px|''"Св. Амброзий забранява на имп. Теодосий да влезе в черквата"'' (картина на [[Ван Дайк]] от 17 век)]]
 
===Вътрешна политика===
[[Image:Theodosius Solidus 83000404.jpg|thumb|дясно|270px|[[Солид]] на Теодосий I]]
За разлика от предходните владетели на източния трон, Теодосий I управлява в съгласие с едрите земевладелци, аристокрацията и духовенството, като облагодетелства техните интереси с дарения на нови земи и привилегии. Привлича в Константинопол благородни фамилии от Испания и Галия. Благодарение на тази негова политика, Теодосий укрепява властта си, печелейки популярност сред управляващите кръгове.
[[Image:Istanbul.Hippodrome007.jpg|thumb|дясно|270px|Детайл от основата на Теодосиевата колона на Хиподрума в Константинопол (дн. Истанбул)]]
 
Императорът увеличава разходите и численоста на свитата си и продава висши държавни постове на богати приближени, за да набави приходи. Увеличени са данъците, тъй като правителството се нуждае от все повече средства, необходими за да плаща на варварските наемни войски, което е единственият начин да бъде продължен съюза и мира с готските федерати на империята. Същевременно положението на масата от населението продължава да се влошава, в резултат от варварските разорения, повишаващите се данъци, закрепостяването на селяните и задължителното наследяване на повечето занаяти и професии.
 
===Външна политика и междуособици===
[[Image:Istanbul.Hippodrome007.jpg|thumb|дясно|270px|Детайл от основата на Теодосиевата колона на Хиподрума в Константинопол (дн. Истанбул)]]
През управлението на Теодосий I на източната граница цари мир със [[сасаниди|Сасанидска Персия]], което дава възможност на константинополското правителство да провежда активна политика на запад. През 383 г. Сирия е защитена от нападение на [[сарацини]]те. По дипломатически път, римляните успяват да прибавят Западна [[Армения]] и [[Колхида]] към владенията си през 387 г.
 
През [[383]] г. в Западната империя се извършва военен преврат срещу император [[Грациан]], който е свален от власт и убит. Защитавайки правата на брат му, малолетния император [[Валентиниан II]], Теодосий повежда поход срещу узурпатора [[Магн Максим]] в [[Италия]] — подкрепен от варварските федерати, Теодосий постига победа и връща трона на своят законен съуправител ([[388]] г.). Узурпаторът Максим и синът му са екзекутирани.
[[File:Disco_o_Missorium_Teodosio_MPLdC.jpg|thumb|ляво|320px|''Missorium Theodosii'' с изображение на император Теодосий I]]
 
През [[392]] г. Валентиниан II е убит и Теодосий е принуден отново да воюва, този път срещу франкския генерал [[magister militum]] [[Арбогаст]] и неговата марионетка — узурпатора [[Евгений (римски император)|Евгений]]. Източният император разгромява своя противник в [[Битка при Фригид|битката при река Фригид]] през септември [[394]] г., екзекутира узурпатора и обединява Римската империя за последен път, но в началото на следващата година умира в [[Милано|Медиоланум]] (дн. Милано) от [[воднянка]] ([[едема]]).