Уикипедия

Константин Никифоров: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
без дублиращи се дати
Ред 1:
{{Инфокутия военно лице
| име = Константин Никифоров
| роден-дата = [[31 октомври]]
| роден-година = [[1856]]
| починал-дата = [[1 февруари]]
| починал-година = [[1891]]
| портрет =
| описание =
Ред 24 ⟶ 20 :
}}
 
'''Константин Никифоров Попконстантинов''' е [[Българска армия|български офицер]] от артилерията, [[майор]], първият българин [[военен министър]] (1885 - 1886).
 
== Биография ==
Ред 31 ⟶ 27 :
Непосредствено след [[Освобождение на България|Освобождение]]то служи за кратко в I-ва полска видинска [[батарея]]. През [[1879]] г. постъпва в Михайловската артилерийска академия в Санкт Петербург, която завършва с отличие през [[1883]] г. <ref name="tt">{{ташев}}</ref>
 
При завръщането си в България започва да работи за организирането на българската [[артилерия]] като помощник-началник на артилерията и преподавател по артилерия във [[Военното училище]]. [[Капитан]] Константин Никифоров става първият българин - [[военен министър]] (в [[Правителство на България (10)|правителството]] на [[Петко Каравелов]]). Той заема този пост на 9/2221 септември 1885 г., след като руското правителство се противопоставя на [[Съединение на България|Съединението на България]] и изтегля своите офицери от страната.
 
=== Сръбско-българска война (1885) ===
За по-малко от 2 мес. подготвя армията за [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]] ([[1885]]). Подпомага взаимодойствиетовзаимодeйствието на корпусите с щаба на войската. За заслугите си по време на войната е повишен в звание [[майор]] и награден с орден „За храброст“ II степен. <ref name="tt"/> На 22 ноември/4 декември е утвърден като постоянно заемащ длъжността военен министър на страната.
 
След русофилския военен [[Преврат в България (1886)|преврат]] от 9/[[21 август]] [[1886]] г., имащ за цел детронирането на княз [[Александър I Батенберг]], Константин Никифоров е включен без негово съгласие в [[Правителство на България (11)|кабинета]] на митрополит [[Климент Търновски]]. Той е смятан за близък с лидера на [[Либерална партия|Либералната партия]] Петко Каравелов и подобно на него, нито подкрепя преврата, нито твърдо му се противопоставя. Никифоров отказва да заеме поста военен министър в новото правителство, подава си оставката и преминава в запаса.
 
През следващите години Константин Никифоров се отдава на преподавателска и литературна дейност. Автор е на „Ръководство за артилерията“, ч. I и II (1889 - 1891). Проявява се и като пионер в създаването и развитието на родната военно-теоретична мисъл и доктрина.
 
В края на [[1890]] г. Константин Никифоров заминава на лечение в град [[Меран]] в [[Австро-Унгария]], където умира на 20 януари / 1 февруари 1891 г. По време на 25-годишния юбилей на Сръбско-българската война през 1910 г. останките му са тържествено препогребани в [[София]].<ref name="tt"/>
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Константин_Никифоров“.