Уикипедия

Деветнадесетомайски преврат: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
отделям заговора от 1935 в отделна статия
→‎Деветнадесетомайско управление: местя в основната статия и съкращавам тук
Ред 27:
{{основна|Правителство на България (50)}}
 
Непосредствено след преврата политическите партии и профсъюзите в страната са забранени, някои техни активисти са интернирани в провинцията и са взети специални мерки за ликвидирането на [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]]{{hrf|Недев|2007|299-300, 311-314}} Народното събрание е разпуснато и кабинетът управлява с наредби-закони, окръзите и общините са укрупнени, самоуправлението им е премахнато и заменено с назначавани от правителството чиновници.{{hrf|Недев|2007|287, 294}}
Превратът е посрещнат враждебно от всички политически партии, представители на които го осъждат в различна степен. Въпреки че те не организират активна съпротива срещу новото правителство, то предприема превантивни мерки срещу някои политически лидери — в провинцията са интернирани земеделци, като [[Димитър Гичев]] и [[Христо Стоянов (политик)|Христо Стоянов]], социалисти, като [[Петър Джидров]], либерали, като [[Боян Смилов]], бивши офицери, като [[Димитър Порков]], и общественици, като [[Данаил Крапчев]].{{hrf|Недев|2007|311-314}}
 
През септември са предприети активни мерки за ликвидирането на [[ВМРО]] и нейният ръководител [[Иван Михайлов]] е принуден да напусне страната.
[[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]] отправя призив за обща стачка и въстание, но той остава без последствия. Правителството полага особени усилия за ликвидирането на комунистическите групи в армията и на запазената след забраната на партиите нелегална комунистическа организация. Над 500 комунисти получават тежки присъди, включително смъртни, десетки са убити, а голям брой са принудени да напуснат страната.{{hrf|Недев|2007|299-300}}
 
Във външната политика правителството се обявява за приемственост с предходните кабинети, като поставя акцент върху добрите отношения със съседните държави, сключили в началото на годината [[Балкански пакт|Балканския пакт]]. Сключен е търговски договор с Югославия, а в края на септември е организирано посещение в България на югославския крал [[Александър I Караджорджевич|Александър I]], приветстван в София от многохилядни тълпи.{{hrf|Недев|2007|302-305}} През юли са установявени дипломатически отношения със [[СССР|Съветския съюз]]. Външните министри на Франция и Съветския съюз Барту и Литвинов на своя среща заявяват доволство­то си от случващото се в България след 19 май.▼
Още в първите дни на съществуването си новото правителство пристъпва към съществени преобразувания във вътрешния живот на страната. Народното събрание е разпуснато и кабинетът управлява с наредби-закони, подписвани от царя, позовавайки се на член 47 от [[Търновска конституция|Търновската конституция]]. На 14 юни са забранени политическите партии и профсъюзите, както и техните печатни органи, а имуществото им е национализирано. Окръзите и общините са укрупнени, самоуправлението им е премахнато и заменено с назначавани от правителството чиновници.{{hrf|Недев|2007|287, 294}}
 
ДоколкотоЦар частБорис отIII звенаритегледа и техните привърженици във Военния съюз имат републикански убеждения, това придава известна антимонархическас насоченостподозрение на извършениямного от тях преврат. Ето защо тяхната акция не е посрещната добре от цар Борис III. След убийствотодейците на Караджорджевич кризата в правителството на Кимон Георгиев ста­ва очевидна„Звено“. С помощта на верни офицери от Военния съюз през януари [[1935]] г.година Борис IIIтой налага оставкатазамяната на правителството напремиера Кимон Георгиев игенерал назначава[[Пенчо на негово мястоЗлатев]], нова кабинетмалко начелопо-късно — с ген. [[ПенчоАндрей ЗлатевТошев]]. ОтИзолирайки този момент„Звено“, царят става пълен разпоредител със съдбините на страната — положение, което запазва до края на своето царуване (1943), въпреки [[Опит за преврат в България (1935)|опита за реванш]] на Дамян Велчев през есента на 1935 година.▼
Правителството предвижда създаване на държавни професионални организации ([[Български работнически съюз]]), създаване на [[Дирекция на обществената обнова]] и други.
 
Една от първите задачи на новата власт е поставяне­то на [[ВМРО]] извън закона и издаването на задочна смърт­на присъда над [[Иван Михайлов]]. Благодарение на сръбс­ките пари, раздавани щедро от Югославското посолство, набират скорост обществени движения — Българо-югославянското дружество и особено Студентското дружество за приятелство между Югославия и България. В списъците на тези 2 дружества могат да се видят много известни имена като [[Петър Увалиев]], [[Живко Сталев]] и много други. В държавния архив се съхраняват покани от [[1934]] г. за честването на създаването на Югославската федера­ция и редом до тях — заповедта на тогавашния министър на вътрешните работи [[Петър Мидилев]] за забрана на тра­урните шествия по случай годишнината от [[Ньойски договор|Ньойския до­говор]]. Навсякъде в страната се провеждат лекции и сказ­ки, в които се пропагандира [[Балканска федерация]] от връх [[Триглав (Словения)|Триглав]] ([[Словения]]) до [[Черно море]] и от [[Бяло море]] до [[Дунав]] със сто­лица [[Белград]] и [[Интегрална Югославия]] под династията на [[Александър I (Югославия)|Караджорджевич]].
 
▲Във външната политика правителството се обявява за приемственост с предходните кабинети, като поставя акцент върху добрите отношения със съседните държави, сключили в началото на годината [[Балкански пакт|Балканския пакт]]. Сключен е търговски договор с Югославия, а в края на септември е организирано посещение в България на югославския крал [[Александър I Караджорджевич|Александър I]], приветстван в София от многохилядни тълпи.{{hrf|Недев|2007|302-305}} През юли са установявени дипломатически отношения със [[СССР|Съветския съюз]]. Външните министри на Франция и Съветския съюз Барту и Литвинов на своя среща заявяват доволство­то си от случващото се в България след 19 май.
 
▲Доколкото част от звенарите и техните привърженици във Военния съюз имат републикански убеждения, това придава известна антимонархическа насоченост на извършения от тях преврат. Ето защо тяхната акция не е посрещната добре от цар Борис III. След убийството на Караджорджевич кризата в правителството на Кимон Георгиев ста­ва очевидна. С помощта на верни офицери от Военния съюз през януари [[1935]] г. Борис III налага оставката на правителството на Кимон Георгиев и назначава на негово място нов кабинет начело с ген. [[Пенчо Златев]]. От този момент царят става пълен разпоредител със съдбините на страната — положение, което запазва до края на своето царуване (1943), въпреки [[Опит за преврат в България (1935)|опита за реванш]] на Дамян Велчев през есента на 1935 година.
 
== Оценки ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Деветнадесетомайски_преврат“.