Хюстън Стюарт Чембърлейн: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м , антропология |
+ Нормативен контрол, допълнения в шаблона, + Категория:Антисемитизъм |
||
Ред 11:
| вложки = {{Личност/Учен | категория = историк
| област = [[История]], [[антропология]]
| образование = [[Женевски университет]]
| учил-при =
| работил-в =
Ред 23:
== Биография ==
Роден е в [[Саутси]], [[Хемпшир]], [[Англия]] в семейство на британски [[адмирал]]. Учи естествени науки в [[Женева]] и [[естетика]] и [[философия]] в [[Дрезден]]. Пламенен почитател на [[Рихард Вагнер]], женен за дъщерята на композитора [[Ева Вагнер]]. През 1908 г. се установява в [[Байройт]] ([[Бавария]]), ставайки германофил. По време на [[Първа световна война|Първата световна война]] публикува в немската преса множество антибритански статии, за които получава в Англия прозвището "английския превъртулник". Идейната концепция на Чембърлейн намира по-късна реализация в [[националсоциализъм|националсоциалистическа]]та [[идеология]]. На погребението му присъства [[Адолф Хитлер]], с когото го свързва лично познанство.
== Идеи и разработки ==
Основният труд на Чембърлейн "[[На какво се крепи XIX век]]" го прави още в началото на [[20 век]] много популярен в цяла [[Европа]]. Теоретично Чембърлейн развива тезата на [[евроцентризъм|евроцентризма]], а именно, че европейската култура е резултат от сливането на пет компонента: ''изкуството'', ''литературата'' и ''философията'' на [[Древна Гърция]], ''правната система и форма на държавно устройство и управление'' на [[Древен Рим]], ''християнството в протестантската му форма'', възраждащо един [[Орден Черен орел|творчески тевтонски дух]], който отблъсква разрушителното влияние на [[евреи]]те и [[юдаизъм|юдаизма]] като цяло.
В първата част на книгата
По-нататък Чембърлейн разглежда изграждането на един нов германски свят в борба за световно господство. В тази борба, според Чембърлейн, участват три религиозни идеала: Източен (елински), Северен (арийски) и Рим. На север от бившата [[Римска империя]], арийците успяват да създадат една нова култура в [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]], която "безспорно е най-великото достижение, което е постигнато от човечеството до този момент". Междувременно евреите са се превърнали в наследници на римския расов хаос, а арийците са отговорни за духовното спасение на човечеството. Всички достижения на науката, [[индустриализация]]та, [[политическа икономия|политическа икономия]] и [[изкуство]]то са вдъхновени и/или създадени от арийци според Чембърлейн.
Ред 38:
"[[На какво се крепи XIX век]]" на Чембърлейн става изключително популярна книга в Германия, след като кайзер [[Вилхелм II]] назовава монографията с [[епитет]]и като "работа с огромно значение". [[Критика|Критици]]те хвалят книгата за брилянтното красноречие, огромна ерудиция и проницателност на автора ѝ. В Англия, като цяло, книгата не е приета добре, като е нападана, осмивана или охулвана с остри думи и обиди.
Американските поддръжници на нордическата школа обявяват Чембърлейн за "велик архитект" на [[нордическа теория|нордическата теория]]. От друга страна, [[Теодор Рузвелт]] намира, че теорията на Чембърлейн изхожда от глупава омраза и че расовият теоретик си служи с брилянтни [[лапсус]]и в зависимост от субективното авторово отношение към една или друга [[историческа личност|личност от историята]].<ref>Theodore Roosevelt, [http://www.bartleby.com/56/8.html History as Literature. 1913, VIII: The Foundations of the Nineteenth Century] {{ref-en}}</ref>
== Влияние ==
Ред 47:
== Източници ==
<references />
* [http://www.gumer.info/bibliotek_Buks/History/sark/07.php Хьюстон Стюарт Чемберлен - британский провидец, пионер и пророк Третьего Рейха // Саркисянц М. Английские корни немецкого фашизма] {{ref-ru}}
* [http://archive.is/20121225092455/luxaur.narod.ru/biblio/2/tr/chemberlen01.htm Хьюстон Стюарт Чемберлен. Арийское миросозерцание] {{ref-ru}}
{{Нормативен контрол}}
{{СОРТКАТ:Чембърлейн, Хюстън Стюарт}}
Line 55 ⟶ 57:
[[Категория:Културна антропология]]
[[Категория:История на културата]]
[[Категория:Антисемитизъм]]
|